- Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избираш. Като затихне случая…Ник… обичам те… ще чакаме да затихне случая… Ще сме заедно, но трябва да почакаме, любов…
Ирен изважда от раницата си два телефона и ми подава единия.
- Това са два телефона с предплатени карти. И на двата има само по един номер в контактите. Ще говорим, когато се налага само по тях. Вътре имаш снимки на Олга и адреса на къщата.
Стискаме ръце и пазарлъкът е направен. Кимам с ръка. После Ирен вади от раницата 50 хилядарки в едри банкноти, пристегнати с ластички и ми ги подава.
-Другите 50, ще ги получиш като изчезне Олга, това трябва да стане бързо, докато е жив баща ми.
Аз гледам стреснато. Как се набутах така, но вече няма връщане назад. Взе да ме хваща шубето.
Докато се чудех, Ирен става лепва ми една целувка и тръгва.
- Като изчезне Олга, звънни ми. Чао Ник!
Нищо не казах. Трябва да помисля. Не съм убивал човек. Парите си ги бива, ама… Да догоня Ирен? Главата ми започна да бучи. Какво хубаво си живеех, що ми трябваше…Сега ще ме помисли за страхливец…
Набрах офиса и зачаках някой да вдигне телефона. Шефът го нямаше, но секретарката отговори. Смутолевих, че ме е хванал някакъв вирус и десетина дни ще отсъствувам.
После разгледах снимките на Олга в телефона, който ми даде Ирен. Виж я ти, хубава мадама е тази Олга. Руси коси, сочни устни, сини очи. Като излязла от Плейбой… ехеее… сексапил… Господи, че тя е много хубава бе…Затова е завъртяла дъртия… хе-хе… може и сто годишен да хване… Изглежда като първокласна стриптизьорка от висока класа, дълги крака, голям бюст, тънък кръст, заоблен ханш…
Пуснах в търсачката Олга и Леон Калвин и излязоха много неща. Снимки на тях по благотворителни събития, снимки от сватбата им и т.н. Гледах как дядката се е втренчил в Олга, влюбен до полуда… хи-хи… Олга Калвин беше истинска красавица. Зашеметяваща…
Стоях, мислех, разни идеи ми се въртяха из главата…Какво да сторя? Не исках да стигам до убийство, може само да я отвлека някъде… и ще се обадя на Ирен... да я прави каквото иска. Но как? Олга не трябва да ме види… Ще си купя маска за ски... хе... хе…
Отворих една бира да пийна за кураж. Дали няма да ми трябва помощ в тази работа? Да говоря с Майкъл? На него имам доверие на сто процента… знаем си и кътните зъби… От кога не сме ходили за риба. Сара, неговата жена все му каканиже на главата и не го пуска да мръдне… Има една колиба на езерото дето ходим с Майкъл, забутана, далече оттук, на петстотин километра. Да навия Майкъл…ще поделим парите… колко му е… Там ли да откарам Олга? Да говоря с Майкъл?
Набрах с трепет телефона на Майк, но се включи гласовата поща. Майк каза, че със Сара ще отсъствуват месец, защото са в Европа на почивка. Ехее… Европа… много им порасна работата… тююю... Няма да стане…
Какво да правя? Изпих още една бира. Не ме свърташе на едно място. Почна да ми става ту горещо, ту студено… Страх ме обзе. Трябва да направя план. Да, на колибата на езерото. Колибата е на Майкълови, но сама аз и Майкъл ходим там. Ключът е скрит под прозореца, в процеп под перваза, само ние си знаем… Ще я замъкна до там… някак си… Но първо трябва да я зашеметя… а не съм удрял жена до сега… уф… това е гадно…
Няма! Ще се откажа… Ще звънна на Ирен…
Набирам Ирен. Тя не отговаря. Пак я набирам. Пак не отговаря.
Времето тече… Един гласец ми шепне в главата… Я се стягай, Ник! Край на бирите и терзанията… мъжко момче си!
……………………………………..
Ирен включи на скорост и пое по пътя. Беше нетърпелива да чуе Самюел, нейния Сам. Набра го с бутона за бързо набиране и му каза:
-Сами, всичко е ок. Глупакът клъвна. Двоумеше се, но като видя парите накуп, очите му се опулиха. Сега давай след него…по плана…аз заминавам довечера с Джени и Мел. На яхтата на Джени ще сме. Обичам те…
…………………………………………….
Влязох в дрогерия и купих ръкавици, малко обезболяващи, после в един магазин за спортна екипировка и си купих бинокъл, тъмен спортен екип, маска за ски, стръв и една въдица. Купонът почва… Първо ще дебна, трябва някъде да се прислоня наблизо. Минах с колата бавно по улицата и хвърлих едно око на къщата. Заобиколих наоколо. През една пряка ми излезе късметът, в една жилищна кооперация даваха апартамент под наем. Намерих брокера и след два часа вече бях подписал договор за наем. Платих и се влязох на втория етаж. Заредих хладилника с храна, вода и кока-кола. Да не умра от глад, де…От прозореца с бинокъла се откриваше чудна гледка към къщата на Калвинови. Даже вече виждах Олга с питие в ръка да лежи на дивана. Наблюдавах. Щеше да ми коства много време, но трябваше да проуча навиците и. Взе да ми писва да зяпам. Очите ме заболяха от взиране. Изядох един сандвич, после още един. И само кока-кола, никакви бири повече…
Що да не се откажа… да ида например за риба, имам нова въдица… Да драсна после някъде… Има да ме търсиш, Ирен… хи… хи… петдесет хилядарки са много пари… Но още толкова… по-добре става…
………………………………………..
Самюел Уайд подкара след беемвето на Ник. Щеше да го държи под око тези дни, да види какви ще ги свърши. Търпение… после с Ирен ще са богати… Сладката Ирен… няма да я види цяла седмица, но ще има алиби на онази яхта с приятелките си… умницата му… ще е много далече от тук. Ще му липсва…
Сам беше бивш тюлен. Силен, млад, готин, но в момента не работеше нищо. Имаше още малко спестени пари, но се топяха бързо. Връзката му с Ирен беше добре дошла за него. Ходеха от няколко месеца, когато стана скандала с баща и. Ирен беше бясна. Искаше да пречукат Олга. После измислиха да зарибят някого за тази работа. Ник им се стори подходящ. Видяха го, че почти през вечер ходи в този бар.
Сам я набра:
- Вече нае апартамент в близост до къщата. И си купи екипировка за излет в една раница. Чао, любов.
Сам се усмихна. Имаше много ентусиазъм за тази работа. Ръцете го сърбяха за екшън. Нека свърши черната работа Ник… После той ще се погрижи за него. Така изчезването на Олга ще стане още по-заплетено за ченгетата…
……………………………………………
Стана около обед. Олга тръгна да излиза. Беше се издокарала в бяла рокля и сандали с висок ток. Широкопола шапка и скриваше косите. Нямах време за помайване… Хукнах да тичам. Взех асансьора и на бегом към колата, да не я изпусна. Успях да я хвана в момента, когато беше подкарала по съседната улица. Пуснах две коли пред мен, за да не се досети, че е следя. Олга свърна към големия търговски център. Ще пазаруваме, значи… В подземния паркинг има камери. Намъкнах се след нея, но по встрани на паркинга. Тя излезе, и аз също. Тръгна по магазините, и аз се спирах, но я държах под око. Купи си някакви дрехи, в големи чанти. Пазарувахме два часа с Олга и взе да ме изнервя, но няма как. После слезе към колата. Подкара я, излезе от града и пое по магистралата. Аз я следвах. Ел ей остана зад нас. Мацката караше към Лонг Бийч. Настъпваше яко газта. Почти стигнахме до Лонг Бийч, но преди това тя свърна към табелата за мотел Две очи. Знам го този мотел - пръснати бунгала в гората, на десет , двайсет метра едно от друго. Ха! Среща има май с някого. Аз забавих темпото и свърнах на близо в черен път настрани от мотела. Скочих и грабнах пак бинокъла. Запровирах се и видях колата и. Ягуарът беше паркиран до едно бунгало - номер 8 на края на мотела. Последното. Зад него започваше гора. Затулено, дискретно, далече от любопитни очи…
Продължава……………..
© T.Т. Всички права запазени