Те се разхождаха в квартала и обсъждаха изпълненията в цирка, които гледаха снощи. Григор бе смаян от онези, които вървяха по въже на десет метра над земята. Не спираше да му обяснява как искал да се научи на това, а от своя страна Герасим само го изчакваше да свърши. Когато това стана, Герасим захвана с клоуните - изключителен баланс, усет за пространството, съсредоточеност и само какъв позитивизъм излъчват тези хора... беше невероятно... и той искаше да радва хората.
По време на разгорещения монологизиран диалог те неусетно бяха седнали на една пейка, точно на ъгъла на супермаркета.
Изгърбил се леко към коленете си, ръкомахайки и гледайки на свое дясно към Григор, Герасим продължаваше да разказва, докато в един момент точно пред тях мина един истинскиклоун, който зави зад ъгъла. Герасим не можеше да повярва на очите си, той стана бързо, обърна един въпросителен поглед към Григор, който му отвърна положително, забърза крачката и изтича до ъгъла. Когато стигна там, той веднага завъртя цялото си тяло наляво, фокусира, но не видя никакъв клоун... само две бабички, които се приближаваха към него. Обърна въпросително глава към пейката, на която седяха, но там нямаше никой... Григор бе изчезнал. Изведнъж се сдрачи  за части от секундата и Герасим започна да усеща лицето си странно и болезнено: усещаше как мускулите му се разместват. Устата му се разтегна и стана два пъти по-голяма; устните му ставаха все по-дебели; бузите му се дръпнаха назад, в посока към ушите; носът му леко се издължи; веждите се спуснаха мрачно над очите му; на челото му се появяваха малки рогца, които представляваха опъната до максимален предел кожа от малки костици, които като че ли се материализираха от нищото; по бузите му се появиха огромни ракови образувания, които бяха пълни с кръв; около устните му нямаше кръв, като че ли бе Чернобил-ът на тялото и тази зона бе побеляла. Всичко се случваше много бавно и през цялото това време Герасим крещеше от болка. Опита се да спре този процес, като си стягаше мускулите, но това само правеше нещата по-болезнени. Когато всичко свърши, светът около него се завърна и той тупна мъртъв по средата на тротоара. Приличаше на доволен от смъртта клоун.