Ноември. В студената сутрин улиците бяха пусти. Марин и петнадесетгодишната му дъщеря Надежда, слязоха от автобуса и се запътиха към чакалнята на гарата. Вратите се отвориха автоматично и голямото помещение приюти двамата пътници. Наредиха се на гишето. Изчакаха няколко човека и си купиха билети. Не бяха пътували отдавна и Марин се изненада от новите цени. А искаше да си отиде на село и да заведе детето си там, да види своите роднини и да си почине от динамичния градски живот. Липсваха му чистия въздух, реката и откритите хора, които дори и да не познаваше го поздравяваха. Селото му не беше далеч от града. Можеше да си ходи там всяка седмица, но умората и задълженията му вкъщи го спираха да пътува до там. Имаше около половин час до тръгването на влака. Марин се запъти към автомата за кафе, дъщеря му го следваше, но се спря пред павилиончето, погледна към баща си и попита:
-Тате, искам кроасан, да не ми стане лошо по пътя.
Бащата бръкна в джоба си, извади монета и я пусна в детската рък ...