11.06.2011 г., 23:38 ч.

Лично и немалко сложно (част І) 

  Проза » Разкази
437 0 0
3 мин за четене

Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.

Тя така и не се вслуша в предупрежденията. Така и не каза "край". Той я привличаше така, както магнити от противоположни полюси се привличаха взаимно - неизбежно беше. Не беше от най-красивите, но определено си го биваше. И за нея той беше най-красивият на света. Най.

 

Елена се казваше тя, ако помня добре. Той беше Фил. Познаваха се от много време преди тя изобщо да го забележи като нещо повече. Един ден обаче го забеляза и това ù стигаше. Цял живот нямаше да ù стигне да се отърве от мисълта за него. Преспаха почти веднага след като тя го забеляза. Нямаше и минута, в която тя да съжали за това, което е направила. Дали водеха връзка след това? Не или поне не можеше да се нарече точно връзка. Но тя се влюби веднага. Той... поне се предполага, че я е харесвал поне малко, за да си легне с въпросната. Да - вероятно е било грешка, но тя не съжали. Тя беше радостна, че е споделила дори един ценен миг с него, макар и той да си остана някъде из чаршафите.

Елена... Да, беше толкова влюбена и се промени толкова много! Стана по-усмихната, по-решителна, по-откровена. И всичко това заради него. Научи се да вижда красивото във всичко и да търси доброто у всеки. Той я научи на всичко това, за което тя му беше благодарна от сърце. А и нали знаете, когато човек е влюбен, всичко просто му се вижда по-прекрасно. Ел се радваше на всяка негова целувка. Дали желана или не желана - тя помнеше всяка една. Фил рядко ù ги подаряваше. А бяха толкова прекрасни заедно всъщност. Тя постоянно му повтаряше колко го желае, той ù напомняше колко му липсва, а когато се видеха страстта надделяваше. Ел се озоваваше притисната до някоя стена, а Фил - този, който я притиска.

Да, но Ел един ден се почувства несигурна от това какво бъдеще ги чака. След два месеца "връзка" или там каквото беше... Пък Фил реши явно, че му е доскучало. Както доста хора бяха предупредили девойката, че ще стане. Един ден, без нито дума, Ел просто го видя да целува бившата си.

Нека уточня, че всичко това се случваше в университета (ще запазя в тайна кой точно), някъде из втория семестър на обучение.

Както и да е, тя просто го видя да целува бившата си. Не помръдна от мястото си, докато не осъзна, че светът продължава да се движи, макар и тя да седи неподвижно. И че изглежда тъпо - и това осъзна. Но това не я накара да спре да изглежда тъпо, това просто я накара да се затича към тоалетната и да се затвори в една от кабинките. След това всичко ù причерня и не си спомняше почти нищо, но когато се осъзна, видя, че има рани по кокалчетата на пръстите; видя,

че има малко кръв по стената на кабинката; видя също и че гримът ù е размазан. Усети и как от очите ù се стичат някакви си безброй сълзи. Когато се замисли над станалото, си помисли, че не е честно. Че тя е тази, която го обича.

В следващите дни тя беше като някое, как да го кажа, зомби. Не ù се говореше, не ù се ядеше, не ù се  пиеше, не ù се правеше нищо. Пълна депресия. После, лека-полека, започна да говори и да хапва. Пиенето обаче ù дойде в повече. Фил ù беше влезнал под кожата, не ù излизаше от главата.

След месец беше същото, Фил продължаваше да се мъти някъде из главата на Елена. Въпреки че вече почти не го виждаше, нито чуваше, всяко малко нещо ù напомняше за него. Знаеше всеки детайл от него наизуст. И въпреки, че не го чуваше, нито виждаше, тя всеки ден се сещаше за него. Леко казано - се пропи. Почти нямаше ден, в който да остане напълно трезва. И все пак това я успокояваше и разсейваше. Когато беше с приятели и пиеше, се разсейваше най-добре. Макар и след изтрезняването първата ù мисъл да беше колко е глупава да става толкова жалка заради... него. Започна да посещава психолога в университета. Поне си знаеше, че тя го познава и знае за какво става и за какво е ставало дума.

И заради хиляди неща свързани с него, Ел имаше чувството, че вече полудява.

 

 

© Мария Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??