Немалко хора я предупредиха да стои настрана от него. Немалко и казаха, че той ще я разбие на хиляди парчета, а после ще я подминава най-хладнокръвно без дори едно "здравей". Без дори усмивка. А той имаше толкова красива усмивка. Или поне беше красива за нея.
Тя така и не се вслуша в предупрежденията. Така и не каза "край". Той я привличаше така, както магнити от противоположни полюси се привличаха взаимно - неизбежно беше. Не беше от най-красивите, но определено си го биваше. И за нея той беше най-красивият на света. Най.
Елена се казваше тя, ако помня добре. Той беше Фил. Познаваха се от много време преди тя изобщо да го забележи като нещо повече. Един ден обаче го забеляза и това ù стигаше. Цял живот нямаше да ù стигне да се отърве от мисълта за него. Преспаха почти веднага след като тя го забеляза. Нямаше и минута, в която тя да съжали за това, което е направила. Дали водеха връзка след това? Не или поне не можеше да се нарече точно връзка. Но тя се влюби веднага. Той... поне се пр ...