18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя друга… Знаеше си, ама много добре си знаеше, че не трябва да се захваща с никой в този град! Толкова добре ѝ беше първия семестър, когато ненавиждаше всичко и всички, и не си подаваше носа от квартирата си, освен за да ходи на лекции. Как от всички градове, в които кандидатства – Лондон, Глазгоу, Барселона, Берлин, я приеха да учи в единствения град, който не ѝ харесваше? Прехваления Париж. Със завъртяния си език, със сладникавата романтика, с тълпите от влюбени двойки, идващи тук на почивка. Можеше да се закълне, че ако веднъж минеше покрай Айфеловата кула и видеше някой да прави предложение за брак, паднал на колене пред любимата си, ще повърне със сигурност. „Лиле, недей така, всички мило и ...