- Хей, Джордж! Как я караш? Какво гледаш? - приближих се до леглото на един от пациентите си вечерта, по времето, когато трябваше да му давам лекарствата. Той лежеше по гръб, а погледът му се рееше по посока на екрана на телевизора. - Яде ли нещо? - попитах седящия с него санитар.
- Не - каза Лорен. Нищо не хапна от вечерята.
- Джордж, - обърнах се пак към пациента - трябва да ядеш. Да имаш сили. Тази рана на крака ти няма да мине без да ядеш. Аз сега ще ти дам едно лекарство. Хапче. То ще ти помогне….
Отидох до количката си и разгледах лекарствата за вечерта. Имаше Халдол - лекарство за психиатрично здраве, хепарин, витамини и антибиотик. То, че на инжекция с хепарин нямаше да се съгласи, си беше ясно. Поне антибиотика да можех да го склоня да вземе, си помислих. Реших да опитам първо само с антибиотика, пък после другите лекарства ако вземеше - вземеше.
- Ето, Джордж. Това е лекартсвото за крака - казах аз и му подадох малката пластмасова купичка с голямо хапче в нея. - Ти иначе как ...