Министър-Председателят стоеше прав в правителствената заседателната зала, а на столовете около мраморната маса чинно бяха заели местата си всички негови министри, със своите бележници и химикалки пред тях. Погледите им сновяха между едрата, внушителна фигура на министъра, и видеоекрана зад него. На този екран се виждаха няколко графики, част от презентацията на новата, амбициозна програма на правителството, която целеше в най ускорени срокове да превърне Държавата в регионален икономически и военен лидер. Над екрана беше окачен масивен релеф на новия герб на Държавата, който представляваше ревящ триглав лъв, изправен на задните си лапи и държащ светкавици в предните. Около него в радиална формация струяха лъчите на изгряващо слънце. Наскоро спечелилата изборите партия на Националното Единение не си губеше времето.
Гласът на Министър-Председателя ехтеше басово и авторитетно:
-В Югозападния регион има само колиби и кози. Хора почти няма. Баби и дядовци на доизживяване. Нищо друго, само пущинак. Ние ще променим това. Ще докараме свежа сила от градовете, да строят нови селища, да развиват модерно селско стопанство, тежка индустрия, заводи... -Министърът скръсти ръце пред широкия си гръден кош и попита:
-Въпроси има ли?
Един от министрите прочисти гласа си и започна колебливо:
-Чудесна идея, господин Председател, но как ще накараме хората да се преселят по тези места?
-За какво те избрах за министър, щом ще ми задаваш такива тъпи въпроси - скастри го Председателя. -Ще ги пришпорим, като вдигнем наемите на жилищата, разбира се - продължи той поучително. -Наемодателите сме ги организирали в съюз, и трябва само да им подскажем националноотговорното, а и полезното за техния джоб решение. Имотната класа си знае интереса. А работещите класи си знаят мястото. А ако още не са го разбрали, ще им помогнем да си го разберат. Ще започнем рекламна и медийна кампания за собствен дом сред екологично чистата девствена природа. Телевизия, интернет, билборди, навсякъде ще презентираме материали. Ще пуснем и слухове за още по голямо покачване на наемите, за вредата от мръсния въздух в градовете и така нататък. Те рекламистите си разбират от работата и ще им влезнат под кожата. Журналистите също ще пускат материали по въпроса. А на подгонените от високите наеми ще обещаем безплатно настаняване, работа, просперитет, кредити...
-Гениално, господин Председател - окуражен взе думата друг министър. -А не трябва ли първо да се направят пътища до тези места? Към момента пътната мрежа в този регион се състои предимно от черни пътища и коларски пътеки. Дали има предвидено финансиране за подобна дейност?
-Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се. - открехна го Председателя. -Кой има нужда от пътища? Новопреселените, разбира се. Ако искат да живеят, да работят и да си изнасят продукцията от там, ще трябва да си построят пътища. Ние ще им организираме курсове за пътни работници. И техника ще им дадем. Плановете вече ги имаме, но защо да трошим държавни пари за работници, пращаме само инженери и бригадири, останалата работна сила ще е от преселниците.
-А къде ще живеят, предвижда ли се строеж на жилища - попита същият министър предпазливо.
-Айде сега и жилища. Тази държава да не е благотворително дружество? Ще им пратим там някакви фургони, за колкото стигнат. За които не стигнат, да си изкопаят землянки. Там почвата е чернозем, лесно се копае. - добави Председателят, ухилен самодоволно до уши.
-Ами ако вместо да се преселят, започнат протести заради повишението на наемите? - мълчалив досега министър се престраши да демонстрира неподготвеността си.
-Всяко чудо за три дни. - ухилената физиономия на Председателя продължаваше да огрява залата. -Ще ги оставим да попротестират малко, после ще ги смачкаме финансово и психически. Те нямат пари, колко ще издържат? Ще ги обявим за вандали и некадърници, искащи от държавата да им плаща наемите. Ще разпространяваме нагласите, че пречат на всички и не си знаят мястото. Че са паразити. Ще настроим останалите класи и прослойки срещу тях. Ще намекваме, че края на краищата все трябва да има някой, който да опъва каиша. Че иначе няма как се развиваме. Всички, които не са засегнати, ще се съгласят, радвайки се, че не са на дереджето на протестиращите.
-Точно така, господин Министър-Председател. Това е впечатляващ пример за иновативна и държавническа мисъл! Приемете моите поздравления! - възторжено възкликна друг министър, подсилвайки думите си с леко ръкопляскане.
-Моля, моля! Теб трябва да назнача за министър на пропагандата, като направим това министерство, де! -полунашега изрече Председателя.
В залата се разнесе лек смях, придружен от покашлания.
-Господин Министър-Председател - взе думата поредният министър -впечатлен съм от тези планове, създадени с поглед в бъдещето и изпълнени с решимост и размах. Несъмнено те ще изведат нашата родина на лидерското място в региона, ще изпреварим и ще оставим далеч зад нас нашите по мързеливи и разглезени съседи. Тази политика е патриотизъм в най чист вид. Бих желал само да получа разяснение по едно, да го наречем, несъответствие. Наличната работна сила, необходима за тези смели и амбициозни планове изглежда не е напълно достатъчна. Хората в работоспособна възраст намаляват, а прирастът е отрицателен. Има и високо ниво на емиграция. В перспектива това вещае забавяне на поставените в програмата ни цели, ако не и отлагане на някои от точките в плана.
-Намерихме решение и на това - лицето на Председателя отново грейна в усмивка. Бидейки иновативна и отворена към бъдещето партия, ние се свързахме с най напредналите чуждестранни агенции и научни центрове и те ни препоръчаха един нов научен подход: -Председателят се наведе към помощната масичка на колела до него, взе един предмет и го вдигна с ръка във въздуха. Беше някаква ампула.
-Веществото в тази ампула е газ, който активира емоционалните центрове в мозъка, отговорни за влюбването. Който вдиша от този газ, се настройва на романтична вълна и се влюбва в първия или втория срещнат, в краен случай в третия, ако случайно вдиша по ниска концентрация. Но ние ще осигурим достатъчна концентрация на публичните места - клубове, дискотеки, университети, цехове, фабрики и така нататък... Инсталациите вече се изграждат по места. Ако любовта витае във въздуха, скоро и родилните домове ще се напълнят! Днес научният прогрес предлага решение за всичко и ние сме първите, пионерите в прилагането на този метод! Защото вярваме в Науката и градим бъдещето с нейна помощ!
Последваха бурни ръкопляскания.
© Боян Таксиров Всички права запазени