Лудост
Аз ще те чакам, любов моя, но изглежда, че ще чакам вечно.
Ела, приятелю, изпий една текила с мен, да поговорим за доброто старо време, когато всички ме мразеха за това, че съм най-прекрасния човек на света, когато всички ми се присмиваха... Е, изглежда времената не бяха добри за мен. Но нищо. Аз не тая омраза в сърцето си. Времето излекува всички рани. Сега усещам само вкуса на безразличието и текилата... Душата ми е чиста като утринна роса край химичен завод... Да, да, приятелю, прощавам ти за това, че си идиот. Изкуството да бъдеш глупак е трудно постижимо и аз ти се възхищавам.
Погледни, кървавата луна вече изгрява. Да, тя е обагрена от кръвта на всички жертви на бездуховността и всички, които я притежават в изобилие... Но защо още си тук, ти мислиш, че съм интелектуално ненадеждна и сигурно си прав. Хайде, иди си, часът за свиждания изтече.
Ела отново, когато съвестта ти почне да превръща в кошмари всичките ти сънища...
Това е ужасно, нали? Аз ще пазя спомена за теб в сърцето си, нали друго не ми остана.
О, виж, вишните вече цъфнаха, нищо, че е зима. Не е ли красиво?
Здравйте, докторе, време е за лекарствата ли? Добре, ще ги изпия, пеперудите отлетяха... Сребърните им крила вече не се виждат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кралицата на извънземните Всички права запазени