Лудост
Какво правиш, когато се появи онова чувство на разрушение вътре в теб? И какво правиш, когато е толкова силно, че започне да се вижда през пукнатините на сърцето ти?Какво правиш, когато душевната болка започне да намира физическо проявление? Когато не просто ти е тягостно, а те боли, наистина те боли... Когато усещаш, че сърцето ти се е свило на топка и е готово всеки момент да се срине под натиска на собствените си емоции и да предизвика малък взрив в теб, но не като този, създал вселената, а този, който ще разруши твоята...? Какво правиш, когато осъзнаеш, че си по-слаб от чувствата си, и осъзнаеш, че са взели връх над теб и са те унищожили? И вече няма емоции, няма смях, няма болка, няма сълзи... Само една празна опаковка за остатъците от душата ти... И чувствата ти те поглъщат... Завладяват те, а ти не знаеш какво да правиш. Опитваш се да ги потулиш, но те не ти дават мира. Изяждат те жив и жадуват свободата си, искат да им дадеш искрицата на живота и да се хранят и съществуват чрез теб. Вземат връх над теб, а ти не можеш да се бориш с тях. Вече нямаш сили... Ума ти сякаш крещи и блъска с вече ожулените си и окървавени ръце по стените на затвора, в който ТЕ са го заключили, но гласът му е толкова слаб и тих, а ударите - толкова немощни... Като свистенето на вятъра някъде в далечината се обажда твоят разум и те моли да спреш, да помислиш, но ти вече си твърде изтощен... Владял си се толкова време, че вече просто искаш да си починеш. Да бъдеш себе си вече те изморява и тогава идват ТЕ - идват, за да те отменят, да те водят, да живеят живота ти, за да ти е по-лесно... И ти е по-лесно, но ти тежи... Тежи ти, защото знаеш, че си се предал, че си се отказал от единственото нещо, което те прави човек. Способността да се владееш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емануела Радулова Всички права запазени
И се основавам твърдо против системата за здравеопазване, защото цели само да ти създаде проблеми и зависимости. А "младостта" бих превърнала в щастливо излежана доживотна присъда. (Писах това преди време, така че проявете разбиране и простете бликащия песимизъм. Целя само да изразя и предам емоция.)
