16.07.2013 г., 21:34 ч.  

Луната и той 

  Проза » Разкази
1274 0 2
8 мин за четене
Беше срадата на лятото. Разбира се, повечето любовни афери започват тогава. До ден днешен не мога да проумея какво бе това, което ми се случи. Несподелена любов? Заблуда? Наивно и глупашко захласване? Може би ще си отида от този свят без да разбера.Няма да ви разказвам цялата история, защото ще я помислите за скучна, обикновена и примитивна. История, която една старица разказва на внучето си малко по малко, всеки ден, с цел да го преспи по-бързо.
Има една част, която не бих му разказала още. Твърде малък е, за да я разбере. Дори аз, след всичките тези дълги летни следобеди прекарани в размисъл, не мога да проумея точно тази част от така далечното лято.
Аз и родителите ми винаги ходехме на семейната вила през август. Обичах това място. Беше толкова красиво, че когато бях там се чувствах като героиня от приказка. В моята приказка имаше онзи принц, чаровния, красивия. Онзи, който сте срещали в хиляди други приказки. Моят принц обаче, не бе изцяло като останалите. Да, бе изумителен на външ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Петкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??