13.09.2022 г., 9:24 ч.

Лунно цвете 

  Проза » Други
829 3 8
1 мин за четене

  Живяла някога, много, много отдавна в далечна източна земя чудно красива принцеса. Казвала се Айгул – Лунно цвете. Стройна и гъвкава като горска сърна, с коса като атлаз, сплетена на безброй атрацитено черни плитки, дълги до кръста; с очи, искрящо-зелени като изумруди. Когато се смеела все едно перли се сипели по мраморните подове на двореца. Всичко вършела с лекота – както лебед се спуска по водата! Когато запеела, птиците замлъквали, за да я слушат; когато танцувала лезгинка, всички други играчи спирали, нареждали се в кръг и пляскали с ръце; в язденето на кон и стрелбата с лък била ненадмината; наравно с мъжете ходела на лов със соколи. Килимите, изтъкани от нея нямали равни по красота. Най-голяма чест за чуждоземните пратеници, стъпили в държавата, била да им връчат изтъкан от нея килим, а за знатните им господари – да го получат...

 

  Но много хубаво не е на хубаво и няма вечно щастие. Вражеска страна нападнала Родината на принцесата. Баща й свикал народа си под знамената и потеглили да се бият с врага. Айгюл организирала отбраната на близката до двореца крепост, където намерили убежище и жителите на околността. До последен дъх се били храбрите бойци, но враговете били по-силни от тях. Когато станало ясно, че няма да победят в неравната борба, храбрата девойката събрала жените, децата и старците и побягнали навътре в Планината. Цял ден тичали, гонени от нападателите си. Когато надвечер разбрали, че няма да успеят да се спасят, Айгюл високо се провикнала: „ Нека се превърнем в нещо друго, само и само да не попаднем в ръцете на враговете!“ В тоз час всички жени се превърнали в цветя с нежни оранжево-червени цветове; децата – в светулки, а старците – в соколи.

 

  На това място всяка година напролет по едно и също време цъфтят красивите цветя, носещи името на Айгюл. През лятото от долината нощно време излизат рояци светулки, а високо в небето през деня се реят соколи!...

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, приятели! Радвате ме много!
  • Хареса ми
  • Интересно!
  • Интересно като история и предистория.
    Поздрави!
    Успех!
  • Интересна легенда.
    Само малка корекция: "антрацитено".
  • Благодаря, Смел воин!
    Малко предистория: Името Айгул дойде в съзнанието ми късно една вечер преди да заспя незнайно откъде. Проверих го и видях, че е киргизко женско име, което означава " Лунно цвете". А самото цвете е част от герба на Баткенската автономна област. Дори има подобна легенда за произхода на цветето. Но е и доста по-различна от моята...
  • Слънчогледче, интересно предание за лунното цвете. Две години го имах, но е много агресивно. Бях направил комбинация с Ангелските тръби. И двете са с прекрасен аромат. Всъщност на много цветя са сложили това име "Лунно цвете"
Предложения
: ??:??