13.09.2022 г., 9:24

Лунно цвете

1.4K 3 8
1 мин за четене

  Живяла някога, много, много отдавна в далечна източна земя чудно красива принцеса. Казвала се Айгул – Лунно цвете. Стройна и гъвкава като горска сърна, с коса като атлаз, сплетена на безброй атрацитено черни плитки, дълги до кръста; с очи, искрящо-зелени като изумруди. Когато се смеела все едно перли се сипели по мраморните подове на двореца. Всичко вършела с лекота – както лебед се спуска по водата! Когато запеела, птиците замлъквали, за да я слушат; когато танцувала лезгинка, всички други играчи спирали, нареждали се в кръг и пляскали с ръце; в язденето на кон и стрелбата с лък била ненадмината; наравно с мъжете ходела на лов със соколи. Килимите, изтъкани от нея нямали равни по красота. Най-голяма чест за чуждоземните пратеници, стъпили в държавата, била да им връчат изтъкан от нея килим, а за знатните им господари – да го получат...

 

  Но много хубаво не е на хубаво и няма вечно щастие. Вражеска страна нападнала Родината на принцесата. Баща й свикал народа си под знамената и потеглили да се бият с врага. Айгюл организирала отбраната на близката до двореца крепост, където намерили убежище и жителите на околността. До последен дъх се били храбрите бойци, но враговете били по-силни от тях. Когато станало ясно, че няма да победят в неравната борба, храбрата девойката събрала жените, децата и старците и побягнали навътре в Планината. Цял ден тичали, гонени от нападателите си. Когато надвечер разбрали, че няма да успеят да се спасят, Айгюл високо се провикнала: „ Нека се превърнем в нещо друго, само и само да не попаднем в ръцете на враговете!“ В тоз час всички жени се превърнали в цветя с нежни оранжево-червени цветове; децата – в светулки, а старците – в соколи.

 

  На това място всяка година напролет по едно и също време цъфтят красивите цветя, носещи името на Айгюл. През лятото от долината нощно време излизат рояци светулки, а високо в небето през деня се реят соколи!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...