13 сент. 2022 г., 09:24

Лунно цвете

1.4K 3 8
1 мин за четене

  Живяла някога, много, много отдавна в далечна източна земя чудно красива принцеса. Казвала се Айгул – Лунно цвете. Стройна и гъвкава като горска сърна, с коса като атлаз, сплетена на безброй атрацитено черни плитки, дълги до кръста; с очи, искрящо-зелени като изумруди. Когато се смеела все едно перли се сипели по мраморните подове на двореца. Всичко вършела с лекота – както лебед се спуска по водата! Когато запеела, птиците замлъквали, за да я слушат; когато танцувала лезгинка, всички други играчи спирали, нареждали се в кръг и пляскали с ръце; в язденето на кон и стрелбата с лък била ненадмината; наравно с мъжете ходела на лов със соколи. Килимите, изтъкани от нея нямали равни по красота. Най-голяма чест за чуждоземните пратеници, стъпили в държавата, била да им връчат изтъкан от нея килим, а за знатните им господари – да го получат...

 

  Но много хубаво не е на хубаво и няма вечно щастие. Вражеска страна нападнала Родината на принцесата. Баща й свикал народа си под знамената и потеглили да се бият с врага. Айгюл организирала отбраната на близката до двореца крепост, където намерили убежище и жителите на околността. До последен дъх се били храбрите бойци, но враговете били по-силни от тях. Когато станало ясно, че няма да победят в неравната борба, храбрата девойката събрала жените, децата и старците и побягнали навътре в Планината. Цял ден тичали, гонени от нападателите си. Когато надвечер разбрали, че няма да успеят да се спасят, Айгюл високо се провикнала: „ Нека се превърнем в нещо друго, само и само да не попаднем в ръцете на враговете!“ В тоз час всички жени се превърнали в цветя с нежни оранжево-червени цветове; децата – в светулки, а старците – в соколи.

 

  На това място всяка година напролет по едно и също време цъфтят красивите цветя, носещи името на Айгюл. През лятото от долината нощно време излизат рояци светулки, а високо в небето през деня се реят соколи!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Антонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...