19 мин за четене
Въпреки късното лягане, организмът не изневери на навика и се събудих рано. Чувствах се отпочинал и бодър. Навлякох долнището на анцуга, един суитчър с качулка, обух маратонките и тихо се измъкнах от станцията. Едва просветляваше и ръмеше ситен дъжд. Не познавах околността, затова избрах една от пътеките, водещи към гората, по която прецених, че ще събера най-малко кал. Редувайки ходенето с лек тръст, навлязох в гората. След около десетина минути излязох на една голяма поляна. Стори ми се, че нещо се движеше в отсрещния край, но слабата светлина не подкрепяше подобно усещане. Реших да не навлизам повече навътре и направих няколко обиколки на поляната, комбинирани със серия упражнения, след което поех обратно. Малко преди да изляза на откритото пространство около станцията, чух нечии стъпки и изведнъж, на няколко метра от мен изникна човешка фигура. Беше малко неочаквано, затова намалих ход и почувствах леко напрежение.
- Добро утро! – прозвуча глас откъм фигурата. – И вие сте ранобудни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация