15.10.2008 г., 20:20 ч.

Лъжа 

  Проза » Други
970 0 2
2 мин за четене

    Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.

    Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.

    

   Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.

   (поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.

 

    Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милото момче.

    И така, ден след ден, то привикна да го вижда.

 

    Мина месец, два и момичето разбра, че това момче е станало важно за нея.

    Тя се беше влюбила в него и то толкова силно, че сърцето и кървеше.

 

    Алени сълзи се стичаха от очите й само и да си помисляше за него.

    Но момчето - уви, то не изпитваше това, което момичето към него.

 

   Още по-лошо беше, че тя реши да довери тази своя тайна на нейната приятелка

   (поне се представяше за такава)... Но тази приятелка предаде доверието й!

 

   Когато разбра за това момичето много тъгува. Тъгата й беше двойна -

   заради предаденото доверие и несподелената любов.

 

   Дълго мислеше момичето как да избегне срама в хорските очии често се  

   затваряше сама в стаята си, където пред старата икона

   тя се молеше със сълзи на очи да бъде простено на тези, които я мразят.

 

   Тайно се надяваше момичето някой ден съдбата да й се усмихне.

   Но както често става в любовта, момчето в други пътища се отби.

   Момчето остави момичето да тъжи без да подозира каква голяма рана

   и оставаше в сърцето.

 

   Момичето се опита да го намрази, но не можеше - тя просто го обичаше!!!

   Мина месец, два и сякаш стана чудо. Момчето се сети за това момиче,

   което го обичаше и сълзите му се стичаха от лицето.

 

   Замисли се как е могъл да я остави? Започна да търси начин да я намери и успя!

   Момичето беше по-щастливо и от всякога.

 

   Но момчето я излъга жестоко и тя беше напълно разбита!

   Сега момчето страда, но е късно. Той не разбра, че това беше момичето,

   което нямаше да го остави...

                                                        САМ!!!

  

© Мила Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • мисля че ... има още да работиш!
  • працака се ... аз не изпускам да се отзова на вик за ...коментар


    та... тийн - сополиви истории ...

    хареса ми обаче самото изграждане на писанието - "Момичето (това ) ... Момчето( онова )


    а ето това ме вбесява :

    "Тя се беше влюбила в него и то толкова силно, че сърцето и кървеше."


    вие децата нещо изпушихте май (не че съм много по - голям) ... когато аз съм влюбен ми е мило , топло, щастливо, отнесено ... а на всички "млади"(да не кажа "малки" пишещи като обичат - им е кърваво, тъмно и не знам си още какво ...




Предложения
: ??:??