Любов и Обич
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш?
- Ти сега нещо ще искаш ли..... или пак само философстваш? - разсмя се с глас.
- Не бе, бабо! Кажи сега, колко ме обичаш - много или малко? - ядосано продължих да човъркам.
-Тя, дъще обичта не можеш я измери. За нея няма килограми или грамове.Уж е невидима, а пък тежи. Цялата ти душа и сърце може да напълни. Тя е като светлина. Кога у дома дойдеш - дома ми свети и душата ми е пълна. Кога си идеш - светлината помръква, ама душата пълна остава оти ти там си оставаш!
Да обичаш, дъще е да се грижиш, бранише, даже и кога те ядосва понякога - както ти мене. Да го обичаш с всите му грешки, да е важен за тебе. Да го туриш най - отпред, преди себе си. Помниш ли, кога дедо ти, бог да го прости, беше си порязал крака? С привързан крак, през снега на ръце до фелдшера те носи, що имаше много висока температура. Ей тва е обич,чедо! Да сложиш тоя дека обичаш пред себе си, пред болката!
- Значи, тогава аз обичам Веселин, щото вчера казах на баба му, че аз счупих прозореца с топката, въпреки, че беше той! -захилих се , като тиква, доволна от извод си!
- Не бъркай, баба влюбването с обич! Туй са различни неща. Дека е Изток, дека е Запад! Две посоки са на света, не може една без друга да съществуват, ама са и съвсем различни! Можеш да се влюбиш и във Веселин, Марин и още мнозина.....ама само един ще обичаш! Да се влюбиш е, кога летен дъжд те намокри-мокър си ама и бърже съхнеш. Бърже иде и бърже си оди.Туй влюбване е като гръмотевица - може и да те изпепели, кога иде от неправилния. Кога вятър те полъхне - прохладно и убаво ти стане, ама после си отива. Некои се лъжат, че щом се влюбят туй ще да е голямата любов. За туй много и любови у живота си имат. А пътят,
чедо от влюбването до обичта е дълъг.
- Не, бабо! Аз го обичам, щото като го видя и стомахът ми се свива! - изплакаха разочаровано аз.
- То влюбването, чедо удря у стомаха. Прави те слеп и глух-глупак! А обичта в сърцето се спира. От там извира. Знаеш дека е малко глупав, дека скришом вино от тебе у мазето сърба. Бързо пали и понекогаш мрънка, ама....такъв го обичаш, за него душата си даваш. Уж го пустосваш и по дяволите го пращаш, а у душата си се радваш, че тебе избрал е. Нали видиш туй слънце? Всите огрява и лоши и добри. Тъй е кога обичаш - сите му кусури знаеш и пак у сърцето си го туриш. Влюбвай се, чедо! Разлюбвай! Дири я тая обич, до дека я откриеш и с нея да остарееш. У тоя живот малко хора с любовта си остаряват. Голем късмет ще е да я срещнеш.Подарък от Бога.
То днешните хора бързо се влюбват, минат месец два и айде пред олтара застанат!
А кога пустите му пеперуди от стомаха си идат - нищо не остава! После любовта им виновна! Не умеят да чакат, да уважават и с душите си да гледат - не само с очите! То тая любов се гради с време, не е само китки и рози. Като къща е, кога се влюбиш слагаш пода и връз него почваш да градиш - дувари и таван да сложиш.То като цимент месиш - доверие с уважение, почитане и търпение... колкото повече хубави чувства слагаш, по здрава къщата става.
Тъй, чедо влюбването в любов и обич се превръща!
Много ще се луташ, детето ми. Ще се лъжиш, сърцето ти ще нараняват,ама от мен знай - никогъш не го затваряй. Оти през затворена врата,никой не минава!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Димова Всички права запазени
