- Мамо, питам се какво е “любов”и какво наричат Земляните “обич”- според мен са едно и също нещо и не разбирам защо хората ги разделят.
- Дъще, много си ми умничка, разбира се, че са едно и също- няма любов без обич, както и обич без любов. Всичко е част от дълбоката и безусловна вселенска Любов, която струи от всички нас и ни изпълва с мечти, желания, с копнежи!
- А любовта към самите нас и тя ли е част от общата обич мамо?
- Разбира се, на първо място се научаваме да обичаме себе си и след това можем да дарим обич и на останалите живи същества. Няма как да обичаш някого, ако не цениш и не обичаш собствената си душа.
- А ти обичаш ли се, мамо?
- Знаеш ли, преди не се обичах- страдах за чужди грешки, за това че не съм оценявана, че съм неразбрана, несподелена и самотна, изпитвах вина, омраза, ревност и се самоизяждах вътрешно. С времето се научих, че това е отрова за всички нас и започнах да гледам на живота и на света по друг начин - по пътя на любовта, чувствата, интуицията, състраданието, помощта, разбирането и приемането!
- И на какво те научи всичко това, мамо?
- Научих се да бъда смирена и да приемам както възходите, така и паденията спокойно и уравновесено. Сега се чувствам балансирана, умиротворена и в хармония със себе си и със света около мен!
- А когато някой се държи лошо към теб, не ставаш ли и ти напрегната, тъжна, или обидена?
- Разбира се, че понякога изпитвам подобни чувства, но гледам на тях като на едни малки зли духчета, които идват за момент, колкото да ми влязат в съзнанието и след това се изпаряват.
- И как успяваш да се справиш с тях и с разочарованието, гнева и болката?
- Казвам си, че всичко, което ми се случва е за мое най- висше добро и че не случайно са ме наранили. Именно хората, които ни карат да страдаме ни учат да надраснем себе си, да не се подчиняваме на егото си и да бъдем една по-добра версия на самите нас. Освен това Земляните не са подготвени, когато отвърнеш на злото с добро. Това ги обърква, но също така им показва, че по пътя на любовта прошката носи изцеление.
- И тогава не страдаш ли, не си ли тъжна, въпреки знанието, че така е трябвало да стане?
- Да, понякога съм тъжна, поплаквам си, но след това ми минава и отново съм щастлива и усмихната, една идея по- умиротворена и въздушна.
- И все пак какво е Любов между влюбените, мила мамо?
- Знаеш ли “ любовта” е чувство, което е напълно непонятно и неподвластно на човешките същества. Когато те споходи, не усещаш нито разум, нито мисъл, нито глад, умора, жажда- сякаш си спрял в едно друго измерение, в една “ паралелна реалност”, скъпа дъще! Искаш само да бъдеш с другия, да си общувате, да го съзерцаваш, да му се радваш, да споделяте, да се прегръщате и целувате, да се любите и докосвате, да сте сякаш едно цяло.
- И какво усещаш като си влюбена, мамо?
- Усещам, че сякаш пърхат хиляди пеперуди в корема ми, сякаш са ми поникнали криле и прелитам над света и се гушкам в облаците, прегръщам звездите и се усмихвам на цветята, на животните и на човеците.
- Звучи ми толкова прекрасно, мамо!
- Да, дъще, любовта е най- възвишеното чувство във всички Вселени и ни кара да се чувстваме “живи, истински и щастливи”
- А не е ли любовта чувството, което ти носи взаимност, споделеност и радост?
- Да, има и такова проявление, но не е единственото. Понякога има и несподелена любов, но тя е не по-малко силна, разтърсваща и красива, не по- малко истинска и спираща дъха! Любовта е всеобхватна, безгранична и волна, красива и пъстра, сбъдваща, случваща, оздравяваща- тя носи в себе си огромна сила и енергия.
- Знаеш ли, мамо, обичам себе си, теб, света и хората, обичам Живота!
- Това е чудесно, мъничето ми, аз обичам най-много чувството да обичаш...
© Елена Трендафилова Всички права запазени