16.12.2009 г., 22:43

Любовните писма на 21 век

2.6K 0 37
1 мин за четене

До Нея:

 

Знаеш ли кой съм? Заради теб ми изтриха профила в Божения. Защото си тъпа свиня, която така и не разбра какво всъщност стана... Както и да е, аз поле за изява имам много. Но за това, че слагаш двойки на Черрна и то от злоба, не от друго, а от злоба, сега ще ти е*а п*та майна! Дори и това ти е малко, кучко проклета! Измисли си най-шибаната псувня и смятай, че съм ти я казал! Сега тичкай да се оплачеш от мен, да видим на кого!
А имай късмета да предприемеш нещо срещу Черрна, тогава ще те намеря, където и да си, въпреки че не си струва да си цапам ръцете с боклук като теб! Пачавра нещастна!
Черния Отмъстител

 

 

До Него:

 

Искаш ли призовка?... за заплаха

 

 

До Нея:

 

А ти искаш ли да ти навра призовката някъде??

 

 

И пак до Нея:

 

Абе ти никакво достойнство ли нямаш бе, нещастие мамино? Ще ме плаши с призовки, точно мен. Май не си наясно в какво се забъркваш!? Ще престана да те обиждам, даже ще ти се извиня, ако спреш да се заяждаш с Черрна! Ако имаш достойнство, ако не, проблемът си е твой. Докажи, че си човек!

 

 

Приликата с действителността не е случайна.

Промените са отбелязани в "италик".

 

Тъжно е.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ХИХИ ,дай боже всеки му такава поща :D
    А отностно това с притесненията за личното пространство , тез индивиди само говорят :D
    Ужаст още ме държи усмихнат :Д Радвам се че си го публикувала =)

    "тъжно е, че прибягваш до простащината, за да удовлетвориш комплексираната си душица, жадна за внимание и интерес... "

    Напротив смешно е ,:П Винаги като ме обиждат или обиждам някой се засмивам. Хората забравят че глупоста е създадена да разсмива а не да натъжава. Смежа е наи-силното психическо оръжие , жалко че не го осъзнаваме :Д
  • Ха ха ха ххааххх...
    Всъщност... май не е за смях, защото е грях да се смее човек на болен...
    Тъжно е... много, много тъжно...
    Ех, Идеми...
    Се ла ви...
  • ... да взема и аз ли да оценявам....
    ама се чудя кое по-напред, та ще се въздържа....
  • наистина не разбирам оценяващите под този текст

  • наистина ли не разбираш какво казах, гълъбче?

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...