Човек дава всичко от себе си за реализирането на своите мисли, но те сами по себе си достатъчни ли са за конкретни действия при осъществяването на една или друга идея? Не е ли разумът този, който тласка , който диктува и подпомага вземането на решения и като правило, съобразени с мисълта за утрешния ден.
Защото, ако можех да живея само с мисълта за него, щях ли да изгарям от тази потребност да чувствам физически топлината му и щеше ли така да ме е страх, че без Него животът ми би изгубил всякакъв смисъл?
И ако си стоя тук самичка, и ако си живея само с мислите, защо ще ми е необходимо да се подчинявам на разума си, който ми казва да давам всичко от себе си в името на Него и така прави мисълта ми неделима част от моя разум.
И като се замисля какво ме е крепяло през всичките тези години, разбирам, че аз съм живяла единствено и само чрез себе си. Не напразно е казано, че човек вярва в неща, в които самият той иска да повярва. Вижда неща, които иска да види, независимо дали думите в действ ...