Любовта, от която умирах

  Живях, живея с мисълта за теб.

Знам, че няма да ме погледнеш, да ме обикнеш както  искам аз. Сърцето  ми е изпълнено с любов, а няма кой да ме обича. Чувствам се самотна, напълно сама в този огромен свят, изпълнен с хора, но аз се лутам в тълпа от сенки. Единственото ми желание е да обичам и да бъда обичана. Душата ми живее с надеждата, че някой ден ще ме погледнеш, ще ме обикнеш както те обичам аз. За мен си всичко! Поглеждам небето и виждам очите ти. Поглеждам слънцето и виждам усмивката ти, душата ти, в която не успях да надникна. Копнея да те видя, да те докосна, да те усетя  само за миг, но ти си така далече от мен. Сълзи напират в очите ми, а аз не мога да ги спра. Плача, а навън вали... Капка по капка изливам душата си, сърцето си пред теб. Подарявам ти всичко! Вземи душата ми, вземи сърцето ми, за да не страдам. Някой ден моето крехко и невинно сърчице ще се пръсне от любовта, която изпитвам. Любов, от която аз умирах бавно всеки ден, всеки час, всяка минута, мислейки за теб... Но вече образът ти избледнява, вече не виждам лицето ти... Забравям те! Бавно, мъчително изгасват последните искри от моята любов. Любов, която беше искрена, чиста, истинска, но вече я няма. Сега в душата  ми има само пепел - единственото останало от огъня, който ме беше обгърнал.

   Живях, живея с тази пепел в сърцето и душата си и чакам някой, който да запали отново огъня на любовта.

                                                                              На момчето, което обичах