Продавам бизнеса, ако ви интересува. Хубав е, вървежен, добре разбработен - бизнесът, де. Не го гледайте такова схлупено, магазинчето е най-популярното място за купуване на подарък в целия град. Пък и модерните пластмасови дограми са безлични, изглеждат стерилни, не бих заменила с тях старата резбована врата с пиринченото звънче - стъклото й е венециански кристал и още прадядо ми го е поръчвал. Дори рафтовете са на възраст моя живот, умножен по три. Ако бяхте местни, щяхте да го знаете. Който иска да подари нещо, дето да се запомни - задълго или завинаги - идва в моето магазинче. В него има толкова много и толкова различни сувенири, че понякога сама се чудя как съм успяла да ги побера. Всички ме познават. Веднъж дойдат ли, винаги се връщат. Хората правят подаръци по всякакъв повод. Много рядко обаче знаят какво биха искали да подарят. Това е моя работа - да разбера повода и според него да препоръчам подаръка. Няма значение, че не познавам човека, за когото е предназначен. Трикът е да избереш подарък за този, който ще го поднася. Когато хората харесват това, което подаряват, те оставят частица от себе си в него. Например никога не бих препоръчала „Всевиждащото око" за подарък от свекърва за снаха й. Да се подарява парфюм е малко безлично, има известна доза намек за нечистоплътност и е толкова изтъркано, че лично аз бих предпочела пуловер.   Е, разпитвам и на какъв човек и по какъв повод се купува подарък. Той не бива да е прекалено скъп, за да не притеснява излишно, но и да не е евтина дрънкулка, трябва да има характер, но и да не променя характера. Абе, тънка работа си е!

Ще питате, като толкова ми е в кръвта магазинчето за подаръци, защо го продавам. Уместен въпрос.

Заминавам. Не в чужбина. В друг град, може би. Още не съм решила. Може и в чужбина...

Разбирате ли, най-добрият ми приятел се жени. Влюбено очаква да избера най-прекрасния подарък за тази, която ще прегръща нощем, вместо мен...

Та така. Продавам бизнеса. Ако ви интересува... продавам живота си...