Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно напрежение оставяше следи.
В нея като огромни вълни се блъскаха безброй много въпроси, самоуспокоение и убеждение, че трябва да довърши започнатото.
Докато в главата ù вървяха тези мисли, пред нея спря черна лимузина и я извади от унеса ù. Сядайки в колата, някой превърза очите на Магнолия - така се казваше тя. Едно от поставените ù условия беше - през цялото време да не може да вижда.
Докато колата се движеше, жената чуваше музика, напомняща ù за един специален за нея период от време, а всички изреждащи се песни бяха подредени точно като тогава. Но защо завързаха очите ù? Защо нещо вътрешно я караше да се чувства като на познато място?
Изпълняваше желанието на човек, за когото ù казаха, че не познава и предварително бяха превели голяма сума пари, за да се съгласи на всяко едно от желанията на клиента.
Магнолия смени града, в който живееше, преди няколко години, като така скриваше пътищата, по които преди бе вървяла. Прие и друг начин на живот, различен от предишния. Живот, наситен с плътски изживявания и много добре финансово обезпечен, но скрит от критичните очи на обществото. Там, за пред хората, тя бе млада библиотекарка с доста добри знания...
Помогнаха ù да слезе от колата и я отведоха, по нейна преценка - в доста голяма сграда. Така мислеше, защото чуваше ехото от тракащите си по пода обувки с висок ток.
Оставиха я в някаква стая, препълнена с топъл въздух, напоен с аромат на парфюм. Някой ù помогна да свали дългото палто от визон и хубавата ù гола плът се показа.
Магнолия си забрани в този миг да трепери, чувства или каквото и да е било друго. Искаше да бъде като машина, програмирана точно за това, за което я бяха повикали. Усети допира на нечии пръсти по извивката на гърба си и тяхното плавно движение по гъстата си ръждиво-червеникава коса. После едни устни я целуваха нежно, бавно и незнайно защо, някак си желано за нея. Обичаше и имаше физическата потребност да принадлежи някому, да се отдава. Беше приела мисълта, че не ù е позволено да обича, но знаеше, че служи за изкушение на доста мъже. Започвайки това, което ставаше тази нощ, в нея се прокрадваха нотки, различни от служебните ù. Доставяше удоволствие и наслади за партньора, но тя само с тялото си участваше в тях. Сега ù се прииска да целуне така, както не беше го правила от доста време. Да докосва с ненаситно желание. Излъчването на топлина от телата и самият акт се оказаха неочаквано хубави за нея. Магнолия се чувстваше странно. Реши да погали този, който така упорито бе пожелал да скрие лицето си от нея. Малката ù нежна ръчица погали стегнатото му бедро, докато телата им бяха все още едно до друго, отпускащи след неочакваната страст...
После отново се качи в автомобила и леко уморена и замаяна започна да анализира случилото се. В един миг Магнолия изтръпна. Белег! Той имаше белег! Белег на същия крак и същото място както и... Не! Не!
Очите на Магнолия се изпълниха със сълзи. Тя не можеше да ги контролира. Единственото, което ù помагаше да ги възпира, бе напоената с тях плътна превръзка около очите ù. Красивата ù глава клюмна, редейки пъзела от мистерията на вечерта. Той... този, когото тя обичаше и носеше в душата си, я купи...
© Благородна Всички права запазени