Май имаш всичко, само не мечта
Разказ
К. беше един от ония безработни самотници, които изкарваха парите си като пишеха есета или разкази за нискотиражния вестник на малкото си градче в най-нечетените страници. Напоследък и сам не си вярваше, че някога ще стане велик писател, но не се и замисляше много върху това. Беше се научил да страни от околния свят, за да не се обижда от малките деца от квартала, които му се подиграваха за старомодните дрехи или мизерната квартира. Беше свикнал да спи по-малко, защото си нямаше жена, която да му готви и чисти, а деня му се струваше кратък, когато трябваше да свърши всичко това. Не се оплакваше от много работа, просто защото рядко му даваха да се изяви. Нещата, които пишеше бяха толкова дълбоки и изпълнени с чувства, така съкровени и истински, че рядко ги публикуваха. Изискванията на вестника бяха различни – те търсеха да съобщят вече наученото от другите вестници, отразяваха случките от преди два дни без особени подробности и разяснения – каквото ...