24. Присъдата
Вече два часа прокурор Каменов четеше обвинителната си реч. Цялата зала с нетърпения очакваше края ù, за да чуе какво наказание ще поиска Обвинението за такива тежки престъпления. Точно в 13 часа съдия Мария Петрова удари с чукчето и обяви прекъсване до 16 часа. И напусна тържествено залата. Зад гърба си чувстваше как цялата зала на крака я изпраща с завистлив поглед. Тя беше хубава, елегантна и имаше щастието да бъде съдия.
Когато отведоха обвиняемия, всички погледи бяха насочени към адвокатката Захова. Из целия град се знаеше, че заради това дело тя беше напуснала Прокуратурата и беше станала адвокат, за да защитава сина на циганката. Всички се питаха защо тя беше постъпила така, гадаеха, измисляха, съчиняваха, но и най-развихрените фантазии не можеха да си представят истинската причина. Някои я обявиха за циганка и ù измислиха нова биография. Истината знаеха само двама души; третият, който би могъл да обясни причината, нито се досещаше за случилото се, нито се интересу ...