16.11.2013 г., 14:47

Майко моя, родино мила

702 0 1
2 мин за четене

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл, която никога не напусна съзнанието ми: "Вече си у дома." От НДК чак до Варненския бряг. През кристалните води на Рилските езера до замръзнали върхове на Витоша. От лъкатушещите бързеи на Марица до заветния хълм Шипка. През поля и неотъпкани, никому незнайни пътечки, където селяни с каручки поздравяват с вечната, озарена от слънце усмивка. Мочурища, пълни с жаби, където децата тайно ходят да мятат камъни. Летни вечери, топли и вълшебни, пълни до пръсване със светулки и  глъч. Схлупени къщурки, гушнали се едни в други веднага щом усетят идването на зимата. Измръзнали от студ румени бузи и малки ръчички, бутащи неуморно шейната по склона. Филия с лютеница за вечеря и приказка за безстрашни рицари и красиви принцеси.

Безстрашните рицари къде са сега? Трябва незабавно да се отзоват, нужни са ни повече от всякога. 111 000 километра земя пълни с писъци и предателство. Демокрацията тук е само мираж. Усмивките - рядкост, затова пък плачът е навсякъде. Толкова лесно ли се бият деца? Това ли е постъпка човешка? Посинено, избутано в ъгъла със счупени ребра, това дами и господа е бъдещето. Сами го осакатяваме и пречупваме духа му. Сами изтръгваме мечтите и поробваме ума му. Не ми се пише в рими. И те бягат като бездомни, уплашени кучета, щом усетят какво става тук. От няколко месеца по жълтите павета има само нещастие, смут. Народът изисква, народът е свят. Народът е беден, но на надежди богат. За бъдеще светло, за плам във сърцата, за свобода. Искаме пак да намерим себе си. Нашата държава. Нашите улици. Нашите деца. Нашето бъдеще. Наше е всичко и наше е нищо. Живеем в един безкраен парадокс.  Като пумпали въртим се и денем и нощем, търсещи отговор на този въпрос. Защо? Защо ние? Защо точно сега? Защо "брат брата продава", а полицай чупи нечия глава. Защо всеки само себе си гледа? Защо трябва да живеем така?

 

 

"Кажи ми, кажи бедни народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?"
... 

"Мълчи народа.
Глухо и страшно гърмят окови."
... 

Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!"

 

"Надежда тук всяка оставете." Не! Не оставяйте надеждата. Никога. За нищо на света. Не и днес, когато струва толкова много. Надеждата е всичко за пеперудата еднодневка, уповаваща се в утрешния ден.
Надеждата, че "Септември ще бъде май. Човешкият живот ще бъде един безконечен възход - нагоре! нагоре! Земята ще бъде рай - ще бъде!"

Да бъдем от днес. Не от утре. Да бъдем. Винаги да бъдем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мия Марс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...