Всички бяха събудени от страшно силен гръм. Навън се извиваше страшна буря.

- Ето нещо не съвсем типично за Англия, Дейв - Ади се обърна към Дейвид, докато се разхождаше из стаята, обгърната с дебело одеяло.

- Вече нищо не може да ме изненада, Ади - Дейви посочи към Крис и Джейд, които се надпреварваха кой да влезе пръв в банята.

Четиримата цял ден се чудеха с какво да се захванат. Първо пяха, после играха на карти по двойки. Момичетата на няколко пъти побеждаваха и най-после решиха да се сменят. Благодарение на Ади, двамата с Дейв надвиха Кристина и Джейд. Дейви все пак имаше и своя принос към победата - когато Крис се разсееше, той надничаше в картите й. След това решиха да си обясняват филми, а другите да ги познават. Скоро обаче се отказаха и от това - Джей така и не успя да познае "Кошмара преди Коледа". Горката Крис опита всичко, дори накрая започна да сочи към татуираните ръце на Дейвид (изрисувани с картини от филма), но нищо не помогна. А след това:

- Истината или се осмеляваш? - Джейд се обърна към Дейви с дяволита усмивка.

- Ъм... истината...

-Разкажи ни за първата си целувка.

-Джейд, не! Как можа!

Ейдриън започна да се смее, а Дейвид я погледна умолително.

- Съжалявам, миличък... - каза тя през смях. - Не е толкова зле...

- Хайде, Дейв, кажи и на нас!

- Ох... Бях на дванайсет. Или тринайсет. С едни приятели бяхме на купон. Един от тях, Джош, беше на шестнайсет. Покрай нас мина едно доста едро момиче. Оказа се, че познава Джош и отдавна си пада по него. Обаче, казвам ви, мацката беше два пъти по-висока от мен, а ръцете й... Леле, ръцете й... Ама наистина си беше огромна!

Ади продължаваше да се смее.

- ... И дойде при нас, взе една чаша от масата и започна бавно да пие, като си мислеше, че ще съблазни Джош. Чашата всъщност беше моята. Погледнах следите от червило и споменах, че това е най-близкото нещо до целувка, което някога съм получавал. Тогава Джош (никога няма да му го простя) я извика и й каза, че съм бил тъжен и съм имал нужда от утеха. Последното нещо, което видях, бяха огромните й устни. После започнах да се задушавам. Не можех да си поема дъх. Изобщо. Не можех и да помръдна. Чудех се дали ще оцелея. Беше ми много чудно защо хората харесват целувките толкова много.

В този момент Крис и Джейд се превиваха от смях, та чак на Дейвид му стана смешно.

- Когато всичко свърши, успях най-после да си поема дъх и си обещах, че повече никога, ама никога, няма да го направя отново. Сега доволен ли си?

- Ооо, Дейви - Джейд все още не можеше да спре да се смее, - как така не си ми казал досега?

- Нека просто продължим... Е, Ади? Истината или се осмеляваш? - попита Дейв.

- Осмелявам се.

- Искам... да пъхнеш част от тялото си в тялото на някой друг.

- Дейв, толкова си извратен! - Джейд се направи на възмутен.

- Търсеше си го - Ейдриън се обърна и даде на Дейв една истинска, хубава целувка.

- Не беше толкова зле! - Дейви се усмихна.

- Е, Крис, твой ред е. Истината или се осмеляваш? - Ади се обърна към Кристина.

- Истината.

- За какво си мислиш в момента? Ама наистина.

- Представям си изражението на Дейви, притиснат от онова маце... - отново смях и сърдития поглед на Дейвид.

- Джейди... Какво избираш?

- Като те знам каква си, ме е страх да се осмеля...

- Ще го приема за комплимент - отбеляза Крис.

- ... така че избирам истината, Криси.

- Кажи ни запомняща се случка, когато си бил малко момченце.

- Да видим... Помня как чичо ми ми разказваше страшни истории, когато му отидех на гости през лятото. Все още си спомням много от тях.

Една вечер се прибирахме от някъде и минахме през гробището. Тази вечер той ми разказа една легенда, за призрака на някакъв мъж, който обитава къщата до нас. Беше ме страх да заспя и исках да ми разказва още и още истории, за да ме държи буден. Някои от историите бяха на Едгар Алан По. Оттгава си падам страшно много по него. Обожавах разказите му, толкова красиви и мистериозни... и страшни. Както и да е, след онази нощ не можех да заспя цяла седмица и все сънувах кошмари. Явно страшните истории ми бяха дошли в повече.

- Джейд, това е страхотна идея! Обстановката е идеална за страшни истории. Какво ще кажете, момичета? - Дейви изглеждаше доста развълнуван.

- Обичам страшните истории! - възкликна Ади. Крис одобрително поклати глава.

- Тогава това ще бъде нашата вечер на ужасите. Между другото, Джейд, аз също съм голям фен на Едгар Алан По.

- Всички сме такива, Дейви.