9.10.2007 г., 14:15

Малка нощна история- История 3

1.3K 0 1
3 мин за четене
 

Навън отдавна се беше стъмнило и четиримата приятели се бяха наредили около камината, готови да разказват истории. Всеки държеше по чаша чай, а по средата стоеше чинийка с вегански курабийки.

- Е, кой започва първи? - Крис се намести по-удобно, готова да слуша.

- Мисля, че Дейви трябва да бъде пръв, нали е рожденик.

- Добре тогава. Ще ви разкажа за един моряк и неговата прекрасна любима. Името й било Мария. Двамата били неразделни още от малки и се обичали страшно много. Когато той заминавал, тя винаги била там да го изпрати и винаги го чакала да се завърне. Както и да е, те никога не се били разделяли за повече от 2-3 седмици.

 - Дейвид умишлено погледна към Ейдриън, но тя изобщо не реагира. - Той нямал пари и не можел да й предложи хубав живот, но за нея това нямало никакво значение. Скоро обаче, морякът трябвало да замине за по-дълго време. Не искал да принуждава Мария да го чака, но тя му обещала, че ще бъде там, на тяхното място и ще го посрещне, както винаги е правела.

Изминала цяла година, а морякът силно копнеел да се завърне. Когато корабът наближил познатото пристанище, той трескаво се заоглеждал за любимата бяла фигура, махаща с кърпичка. Но колкото и да се взирал, не могъл да я види. Сърцето му се свило. Мария не успяла да го дочака. -

Тук Дейвид въздъхна и забеляза как Ади прехапа устни и сведе поглед. -

Той тръгнал сам по малките улички, близо до морето. Всяко едно дърво, всяка една пейка му навявали спомени за нея. И както си вървял с наведена глава, морякът усетил до болка познат аромат. Повдигнал очи и я видял- Мария вървяла с осанка, достойна за кралица. Била накичена с красиви бижута, а роклята й била от скъп плат. Под ръка тя държала висок мъж с прошарена коса, очевидно доста богат. За миг очите на Мария и моряка се срещнали. И точно в този миг, той си помисли, че отново вижда онзи мил поглед. Сякаш го гледала с тъга, с извинение, изпълнили нейните сиви очи... Но Мария отвърнала поглед, сякаш нищо не се било случило, сякаш била видяла непознат и го подминала. А морякът останал там, все още усещайки аромата й. Любовта и болката били заменени от отвращение към тази негова Мария, заменила любовта си с пари.

Дейвид завърши разказа си и всички го гледаха със замислени погледи.

- За съжаление такива неща се случват - Дейви наруши мълчанието.

- Надявам се, че няма да се случи на нас - Джейд се обърна към Кристина.

- Разбира се, че не - тя се усмихна и го целуна.

- Ей, вие двамата! Бих ви казала да си вземете стая, но предвид обстоятелствата... - Ади се засмя.

 Дейвид изглежда искаше да каже нещо, но вместо това попита Ейдриън:

- Ти би ли чакала някого толкова дълго, Ади?

Въпреки че го каза съвсем непресторено и спокойно, в очите му се четеше някакво отчуждение, студенина, а може би и несигурност... Ади също го забеляза.

 -Мисля, че поне на теб, вече съм го доказала, Дейв. А ако се налага, мога да чакам дори повече.

Той едва се усмихна, но си пролича, че се зарадва страшно много. Придърпа Ейдриън към себе си и я прегърна в гръб, така че главата му беше подпряна на рамото й и лицата им стояха много близо едно до друго. Крис и Джейд продължаваха да се целуват.

- Хора, моля ви, нямаме цяла вечер! - Дейви се обърна с усмивка към тях.

- Нямаме ли?!

Всички започнаха да се смеят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПРОДЪЛЖЕНИЕЕЕ! ЙЕЙ!
    "get a room" си е типично американско изразче...много ме зарадва.
    има тръпка... харесва ми как Дейви си сменя настроението... ммм... пак 6, Габи, заслужено

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...