29.09.2007 г., 13:18

Малка нощна история - Началото

1.2K 0 2
2 мин за четене

- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин.
- Защо се забави толкова?!
- Ей, едва открих това място!
Отидоха в края на улицата, където беше колата му. Той се облегна на близката стена и си свали качулката. Дългата черна коса се разпиля по раменете му. Тя не можа да устои и прекара пръсти през нея. Ярко червените й нокти създаваха невероятен блясък и контраст.
- Как си, Дейв? Не съм те виждала от векове.
- Не ми се сърди, Ейдриън! Бях зает, много зает...
- Знам, знам.
Тя го целуна нежно, а той цял потрепери. След което завря лице в косата му, а той я притисна до себе си още по-силно.
- Липсваше ми, Ади. - как обичаше този глас! - Искам да ти покажа нещо много специално.
- Наистина? Нямам търпение да го видя!
Той я погледна с онзи поглед, казващ "колко си малка и наивна, не знаеш нищо за истинския живот... но аз те обичам и съм готов да бъда винаги до теб". Двамата влязоха в колата.
- Мразя Англия! Тук всичко е наобратно. А карането на кола е тооолкова объркващо!
Тя започна да се смее.
- Какво?! Истина е. Вие сте напълно противоположни на останалата част от света.
- Не, Дейви, останалата част от света...
- ... е противоположна на вас. - Той се усмихна - Първият път, когато чух това, си мислех, че се шегуваш.
- Не се шегувах.
- Сега вече знам. Както и да е, кой е решил да сложи кормилото от дясно?!


Те спряха близо до малка къщичка, насред гората.
- Толкова е тихо и спокойно... Кажи ми, че ще останем тук завинаги.
- Ами... зависи какво разбираш под "завинаги". Всъщност ще останем само за уикенда.
Слязоха от колата. Дейвид отиде до къщичката и с малко труд успя да отключи вратата.
- Път на дамите! - усмихна се дяволито
- Какво всъщност е това място? - попита Ейдриън, когато пристъпи прага и се озова в малка уютна стаичка с огромна камина.
- Това, скъпа моя, е мястото, където сме създали едни от най-добрите си песни.
- Красиво е...
- Както и ти - Той се наведе и леко целуна врата й - Реших, че трябва да го видиш. И че много ще ти хареса.
- Та... - започна тя, докато се отскубваше от ръцете му - какво ще правим тази вечер?
- Нещо, което да ти допада. Например - да си разказваме истории.
- Обичам разказването на истории!
- Аз също. Пък и утре Джейд и Кристина идват за рождения ми ден и ще останат до края на уикенда.
- Звучи интересно.
- Дааа... - Той отново я придърпа до себе си. - Бях сигурен, че ще ти хареса. Между другото, Ади, днес сме само ти и аз.
- И? - тя се засмя още повече
- И имаме доста време, докато слънцето залезе. Мисля да се възползваме от него.
Дейвид обви ръка около раменете й и леко я събори върху ниското меко диванче, покрито с възглавнички. Навън стана мрачно, но не от идването на нощта, а от тъмните дъждовни облаци. Загърмя.
- Времето е с нас, Ади. Англия започва да ми харесва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И от мен едно 6
  • Яяя, АФИ фенфикшън! Дейви, Джейд, някаква мацка с готини нокти, приятен стил... Ммм... 6 от мен

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...