- Мога ли да ви помогна?
- Не, не. Благодаря, ще се справя сам.
Огледа се. Тя закъсняваше толкова много!
(шепнешком) - Слънчице... тук съм.
Той бързо хвана ръката й и заедно излязоха от музикалния магазин.
- Защо се забави толкова?!
- Ей, едва открих това място!
Отидоха в края на улицата, където беше колата му. Той се облегна на близката стена и си свали качулката. Дългата черна коса се разпиля по раменете му. Тя не можа да устои и прекара пръсти през нея. Ярко червените й нокти създаваха невероятен блясък и контраст.
- Как си, Дейв? Не съм те виждала от векове.
- Не ми се сърди, Ейдриън! Бях зает, много зает...
- Знам, знам.
Тя го целуна нежно, а той цял потрепери. След което завря лице в косата му, а той я притисна до себе си още по-силно.
- Липсваше ми, Ади. - как обичаше този глас! - Искам да ти покажа нещо много специално.
- Наистина? Нямам търпение да го видя!
Той я погледна с онзи поглед, казващ "колко си малка и наивна, не знаеш нищо за истинския живот... но аз те обичам и съм готов да бъда винаги до теб". Двамата влязоха в колата.
- Мразя Англия! Тук всичко е наобратно. А карането на кола е тооолкова объркващо!
Тя започна да се смее.
- Какво?! Истина е. Вие сте напълно противоположни на останалата част от света.
- Не, Дейви, останалата част от света...
- ... е противоположна на вас. - Той се усмихна - Първият път, когато чух това, си мислех, че се шегуваш.
- Не се шегувах.
- Сега вече знам. Както и да е, кой е решил да сложи кормилото от дясно?!


Те спряха близо до малка къщичка, насред гората.
- Толкова е тихо и спокойно... Кажи ми, че ще останем тук завинаги.
- Ами... зависи какво разбираш под "завинаги". Всъщност ще останем само за уикенда.
Слязоха от колата. Дейвид отиде до къщичката и с малко труд успя да отключи вратата.
- Път на дамите! - усмихна се дяволито
- Какво всъщност е това място? - попита Ейдриън, когато пристъпи прага и се озова в малка уютна стаичка с огромна камина.
- Това, скъпа моя, е мястото, където сме създали едни от най-добрите си песни.
- Красиво е...
- Както и ти - Той се наведе и леко целуна врата й - Реших, че трябва да го видиш. И че много ще ти хареса.
- Та... - започна тя, докато се отскубваше от ръцете му - какво ще правим тази вечер?
- Нещо, което да ти допада. Например - да си разказваме истории.
- Обичам разказването на истории!
- Аз също. Пък и утре Джейд и Кристина идват за рождения ми ден и ще останат до края на уикенда.
- Звучи интересно.
- Дааа... - Той отново я придърпа до себе си. - Бях сигурен, че ще ти хареса. Между другото, Ади, днес сме само ти и аз.
- И? - тя се засмя още повече
- И имаме доста време, докато слънцето залезе. Мисля да се възползваме от него.
Дейвид обви ръка около раменете й и леко я събори върху ниското меко диванче, покрито с възглавнички. Навън стана мрачно, но не от идването на нощта, а от тъмните дъждовни облаци. Загърмя.
- Времето е с нас, Ади. Англия започва да ми харесва...