За тогава, когато Сега ще бъде Някога
Една-единствена дума, а толкова много значения и пропита с толкова много чувства..
Дума, понякога равна на Смъртта, а друг път.. друг път дори по – силна и от нея. Но как една най – обикновена дума може да има такава сила? Как е възможно при изричането й да се сриват светове, а само дори при мисълта за нея да не желаеш нищо друго, освен Смърт?! ...
Изписала съм толкова много редове за любови, предателства, разочарования; грехове прикрити в тишината на мрака и истини, търсещи пътя си в тъмното на светлината; прошки (поискани, и непотърсени; дадени и премълчани), наказания, неспазени обещания, изплакани сълзи, изкрещяни молитви, и.. накрая тишина...
Изписала съм толкова много, че вече дори аз самата не мога да разпозная себе си измежду собствените си редове (заключена в оковите на невъзможното ти отсъствие, където е мястото ми).
Винаги съм се обръщала към теб, читателю, разкривайки най – тъмните си тайни и най – големите си страхове, и съм те допуска ...