АлисънРейн
184 157
25.01.2022 г., 17:20 ч.

 Малко Аз, малко Тя, много Ние 

  Проза
784 3 4
Произведение от няколко части
4 мин за четене
***
- Има ли някаква причина да си нервна?
- Нервна? Защо мислиш, че съм нервна? Даже не ме и поглеждаш, не знам какво точно те наведе на мисълта, че съм нервна...
- Малко Аз, малко Ти, много Ние, забрави ли? - извъртя поглед Кучката. - Не е нужно да те гледам, за да те усещам.
- Да, да, млъквай! - отговорих припряно и с досада.
Червенокосата ме погледна с леко недоумение. В нашите отношения тя беше доминанта и Никога не си позволявах да й говоря така.
Четеше "Вторият пол" на Симон дьо Бовоар, когато негодуванието ми не й се понрави.
Затвори я, след което с бавна крачка се запъти към мен. Токчетата й отекваха по дървения под.
Лицето й беше в моето, когато ме опря на стената. Огнените й къдрици се спускаха по раменете й, изключително непокорни, сякаш чакащи да бъдат отместени.
Зелените й очи, които излъчваха хищническа настървеност, хладнокръвие и будистко спокойствие ме гледаха втренчено, проницателно, и изпитателно.
Имаше нещо в излъчването й, което запалваше в мен отдавна потушени по ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??