Малкото приключение на едно лунно коте

  Над непрогледната, облачна, нощна гора се отвори пролука между облаците на небосвода и се показа част от пълната луна. Тогава на една горска пътека се появи едно чисто сивичко и много сладко малко котенце. То крачеше смело през горските пътечки, а малките му жълто-зеленикави очички светеха като малки нощни фенерчета. Стресна се от гласа на старата сова и бързо се шмугна в един трънлив шипков храст. От там се шумна изпод гниещите листа и после коварно изсъска змия. То не остана длъжно, изсъска и то, по котешки сладко, но отстъпи усетило опасността и бързо побягна в мрака. Тичайки надолу през нощно-облачната гора се озова на моста над реката, точно преди селцето. Моста бе добре осветен сигурно по евро проект. Но по него минаваха коли, и малкото котенце изчака на минат две разминаващи се коли, после се огледа и тръгна по него. Точно по края на моста, но преди да пресече реката един голям камион изсвири с клаксон и го ослепи с дългите си страшни фарове. И то без да иска уплашено скочи във водите на реката. Течението на реката го повлече надолу към язовира. То започна жално да мяука. Но в тъмната нощ нямаше кой да го чуе. В един момент малкото коте усети, че стъпва и бързо се подпря със задните лапички на леко потопен камък. От там се покатери на друг камък, който се показваше над водата. Изтръска се от водата по себе си и скочи на следващ камък, а от него скочи на брега. Огледа се нямаше опасност и почна да се мие. Грапавото му езиче бавно но сигурно обираше мократа вода от тялото му. На небето луната успя отново да пробие и огря котето. То засия, и освети местността където се миеше. Всяко едно малко или голямо косъмче светна със ярка лунна светлина. Светналото коте не разбираше колко специално бе, и не му пукаше. То просто искаше да приключенства. Да се радва на живота и да играе. И то тръгна по поредната пътека, този път през полето. Заигра се с един охлюв, но го остави когато от черупката му нещо се размърда. Тогава пред него светна една селска къща. От нея се чуха силни викове и крясъци. Малкото котенце се затича към нея. Навън тряскайки ядосано вратата излезе един едър наглед господин с работен панталон и мръсна износена риза. Котето се сниши и почна да го наблюдава с интерес. Работника залитна, даже за миг щеше да падне, котето мръдна любопитно с уши. После видя, че видимо нетрезвия господин откъсна една пръчка от клона на близко дърво. Очите на котето светнаха в червено. Пръчката не бе добър знак! Когато мъжа се прибра в къщата, котето се приближи и скочи на осветения прозорец. Гледката вътре бе покъртителна. Една жена бе вързана на стол, а едрия мъж биеше с пръчката момче и викаше нещо неразбираемо за котето. Една жална сълзица капна от едното оченце на котето и то се изправи на задните си лапички. Започна да драска жално стъклото но никой не го чу. Освен луната, която грееше като малко нощно слънчице из между облаците на нощното небе. Тя отново го огря и то премина някак магически през стъклото и с един бърз скок се хвърли върху гърба на мъжа налагащ детето. Мъжът извика от болка усетил острите нокти на котето впити в гърба му. Детето усетило, че не го бият побягна но се спря пред вратата. Мъжът викаше и се опитваше всячески да махне котето от гърба си. Но не можеше да го стигна, а котето само мърдаше сладко с ушички впивайки все по-дълбоко ноктите си. Мъжът се въртеше тичаше, спираше рязко. Но котето не падаше. Той мяташе с ръце, но не можеше да го стигне. Момчето събра смелост, виждайки как мъжа се мъчи да махне малко котенце от гърба си. Даже не се и замисли от къде може да е дошла помощта, взе един нож и сряза въжетата на жената и двамата побягнаха. Когато котето прецени, че двамата са далеч скочи отново през стъклото и премина отвън. Мъжът даже и не разбра къде се дяна котето спасител на детето и жената, но повече не ги видя. На следващия ден една патрулна полицейска кола го прибра и скоро бе осъден за тормоз над жената и детето. Малкото светещото коте продължи по пътя си осветявайки го като гигантска светулка и очакваше следващото приключение...

Костадин Койчев-Kovak

24.01.2024г.