1.04.2009 г., 11:31 ч.

Мечти с неизвестен край... 

  Проза » Други
593 0 0
1 мин за четене

На ръката ми отново и идва да запише,

малко любовна лирика иска да отприщи.

Чувства - много, думи - малко,

а времето изтича тъй жалко.

Лошо е, когато иска ти се свалка

с някоя голяма кака или пък с писанка малка.

Или някой готин батко, който

да ти покаже на живота сладкото.

Да, има някъде такъв и за теб,

както за теб, така и за мен.

Лесно не става, винаги има проблем,

но стане ли дума за топлообмен,

можеш да намериш при всеки един фен.

Хей ти, точно ти,

този, който подтиква ме към тези думи,

без дори да има на ум

за моите приумици.

Ти, ти, да, ти, с хубавите очи!

Искам едно нещо само - ела и ме вземи,

вземи ме и далеч ме отведи,

далече в топлите страни

да сме само аз и ти,

да се отдадем на сладости.

Искам ти, да, ти,

покажи своите страсти, с мен ги сподели,

своите мисли, своите мечти, не се крий,

късно е вече, намерих те, човече.

И вече мисълта ми към тебе тече

и няма кранче, което да я спре, добре,

разбирам те, че може би не

искаш ти да си със мен, но аз не питам те,

аз искам те и крайно време е

твоят поглед на мен да се спре,

дори това да доведе до края на някое море,

аз не искам въобще

за друго да мечтая, за друго да бленувам

и да искам и не, отново теб сънувам,

и не искам да се събуждам,

към реалността да се връщам,

сънувам как тебе прегръщам...

                  ... и не искам да свършва...

© Диди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??