Те поздравили и се отправили към меките кресла около огнището. И двамата се отпуснали с удоволствие след вечерната разходка. Даниел сериозно се замислил за случката при водопада. Решил да не споделя с Ава, за да не я плаши. Там никога не е имало змии, нито риби. В тази вода те нямали условия за живот. Тя била гореща и твърде минерализирана. Много хора ходели да се къпят в извора с надежда, че ще се излекуват от различни болести. Никой досега не бил споменавал, че в дълбокия вир има змии. Странно било, но Даниел видял голямата черна змия със студени очи, която го очаквала на дъното. Усетил някакво зло излъчване в лошия ù поглед. Не можел да разбере какво е това точно, но тази ненадейна среща го притеснила и дълбоко го разтревожила.
– Даниел, защо си толкова тъжен? – неловко го попитала Ава.
Гледала го и не разбирала отчаяния му вид. Огънят къпел с топлина прекрасното му лице. Той така бил посърнал, че изглеждал объркващо привлекателен. С тази скрита загадъчност дълбаел в душата ù толков ...