Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ
Селата Горно Галактическо и Републиканско се гушеха в топлата прегръдка на планината, скрити от вражески погледи и завоевателски амбиции между два баира. Хората от двете села си живееха в мир и разбирателство векове наред, дружно посрещаха радостите и несгодите на планинския живот и работеха рамо до рамо на нивите в разположената между селата плодородна местност "Стръмни ливади". Идилията на мирната симбиоза между двете планински села обаче бе грубо разбита на пух и прах от появилата се в следствие на Пророчеството типично човешка жажда за власт и пари.
Преди две години баба Мика от с. Горно галактическо, известна с това, че вижда в бъдещето и чува гласовете на обитатели на други Слънчеви системи и Галактики (което закономерно и бе навлякло прозвището "Оракула"), великодушно дари на своите съселяни Пророчеството. Въпросното Пророчество гласеше, че след има-няма стотина години местността Стръмни ливади, която разделяше двете села, ще се превърне в не просто световноизвестен, а в междугалактически и при това изключително посещаем курортен комплекс. Естествено в Пророчеството се споменаваше нещичко и за някакви си навременни и прозорливи инвестиции от страна на местното население. Това Пророчество изигра ролята си на съвременната Кутия на Пандора изключително блестящо и изсипа върху мирните жители на двете села цялата помия на хорската завист, ненаситност и жажда за власт и пари.
Местността Стръмни ливади се намира точно между двете села Горно галактическо и Републиканско и освен, че е изключително благоприятна за отглеждане на основния хранителен продукт и разменна единица в селата - картофите, се слави и с невиждано щедрата божия намеса в оформянето на неземно красиви пейзажи - гладки, но стръмни зелени ливади, покрити с тучна свежа трева, величествени борове, ограждащи зелените петна като непристъпна стена, закътани сенчести шубраци, заключили между клоните си най-чистия земен въздух и невероятен изглед към морето от планини, спокойно разляло се до където ти видят очите. Жителите на двете села горещо се благодаряха на Бога, че им е дарил тази плодотворна и красива земя, за да я използват за подхранване на смъртните си тела и безсмъртните си души. През топлите месеци селяните засаждаха красивата земя с картофи и се радваха на висок добив и качествена продукция, носеща 99% от печалбата от експортната дейност на селата. През зимата хората използваха местността Стръмни ливади, за да поят душите си с красотите на природните дадености и да кършат тела в спортни занимания с пързалящи се дъски. Някои по-напредничави и прозорливи селяни канеха свои познати от вътрешността на страната, където сняг рядко падаше, а и малко се задържаше, да поспортуват сред тази красотия, като хитро припечелваха по някой лев от парите за нощувки и отдаване на дъски за пързаляне под наем (така, според някои историци, се е зародил туризмът в двете села).
Освен с красивите си природни дадености, селата Горно галактическо и Републиканско се славеха и със своето изключително трудолюбиво и надарено от към висши сили население. Селяните имаха широко скроени души и големи, отворени сърца, но от всичко най се открояваха с това, че над тях се бе разпростряла висшата благословия на невиждана по света Сила - силата на джибрите от сливовата ракия. Естествено, в чест на Силата, в двете села беше сформиран общ Съвет на джиброносците (СДж), в който членуваха най-видните представители на двете села, разбира се щедро надарени със завидно количество джибри от сливова ракия в кръвта си. Джиброносците бяха надарени свише със Силата, но трябваше да преминат през различни етапи на обучение в специално разкрития за тази цел "Център за медитация и овладяване на космополитната неосила и интоксикация" (ЦМОКНИ). Председател на Съвета на джиброносците бе 99-годишният дядо Йоцо, който с годините, а и под тежестта на Силата, се бе смалил до размерите на дете, а в лицето приличаше на герой от фантастичен роман, но пък все още си оставаше най-силният и надарен джиброносец в селата. Никой в околността, а и по света, нямаше толкова голямо количество джибри в кръвните си телца, както дядо Йоцо (в знак на уважение и почит селяните окичиха дядо Йоцо с достопочтеното звание "учителя Йоцата"). В Съвета на джиброносците членуваха всякакви индивиди, най-често от мъжки пол ( но имаше и изключително надарени джиброноски), които в кръга на селската общност заемаха най-различни постове и имаха разнообразни професии и занимания. От своя страна жителите на селата Горно галактическо и Републиканско тачеха изключително много представителите на Съвета на джиброносците и гледаха на тях като на пазители на мира и справедливостта (тъй като в Устава на Съвета на джиброносците бе включена клауза, в която се посочваше, че всеки член на Съвета е длъжен да пази с цената ако трябва на живота си, но винаги с помощта на Силата, мира и справедливостта на този, а ако има - и на други светове).
Освен Съвета на джиброносците, в ръководната структура на двете села бе включен и Висшия Селски Съвет (ВСС), който се ползваше с влиянието и авторитета на местен парламент. Във ВСС членуваха елитни, доказали благородните си качества през житейския си път селяни, недокоснати от Силата, но пък надарени с изключително висок морал и закостеняло високопланинско мислене. Председател на ВСС беше баба Куна - елитна селска бабичка, завършила с отличие "Местната Академия за Навременно Информиране при Бедствия и Елитарни Глашатаи на Анонимната Информация" (МАНИБЕГАИ). Думата на Висшия Селски Съвет не подлежеше на коментар или съмнение и се възприемаше от селяните с нужното почитание и безпрекословност.
Особено влияние върху живота и развитието на двете планински села имаше и кметът на село Горно галактическо - бай Ситьо Палпатинов, който с гордост и неотстъпчивост управляваше повереното му село, което пък беше удостоено с честта да бъде общински център поради по-обширната територия, която заемаше и по-големия процент висшисти сред населението му. Бай Ситьо се славеше със суровия си характер, любов към шефското кресло и нетърпимост към любимците на селяните - джиброносците. Не веднъж личността на кмета Ситьо беше в основата на междуселски раздори, но някак винаги успяваше да замаже ситуацията до такава степен, че жителите на двете села да продължават да си живеят, без да си вадят брадви и сатъри като се срещнат на нивите. Известна беше и амбицията на бай Ситьо да слее двете села в един град, на който естествено той да стане градоначалник.
В такава ситуация се развиха последвалите събития, които поеха по предначертания им път веднага след изричане на Пророчеството от баба Мика - Оракула.
Серия първа
"Невидима заплаха"
В село Републиканско се надигна
недоволство. Оспорват се данъците върху
далечните търговски пътища. Ненаситната
Търговска Кооперация се опитва да реши проблема като
е блокирала всички доставки към малката махала на село
Републиканско, наречена Напук. Докато Селският Съвет бесед-
ва безкрайно дълго върху тези обезпокоителни събития, кметът на селото е изпратил двама джиброносци - пазители на мира и справедливостта, да решат конфликта...
Кунчо Гонев - Джина и Овньо Ван'Овнев пристигнаха в махалата Напук и бяха горещо посрещнати от местните жители с очи, изпълнени с благоговение и надежда. Представителите на Търговската Кооперация преглътнаха горчивината от намесата на джиброносци в търговските интереси, с тайното намерение малко по-късно да ги натирят от селото с подвити опашки и допуснаха тяхното присъствие на преговорите за подписване на договора за износ на тазгодишната продукция.
Кунчо Гонев - по прякор Джина, беше около 50-годишен, мъдър, но малко своенравен джиброносец, овладял Силата до висша степен и заслужено удостоен от Съвета на джиброносците със званието "учител". Прякорът на Кунчо идеше от факта, че външният му вид предизвикваше леки асоциации с митичните страховити горски обитатели, попаднали в преданията на местното население - така наречените джинове, а и имаше навика също като тези горски духове да се появява изневиделица и да сгащва "лошите" в най-неподходящия момент. Кунчо Гонев - Джина се славеше с изключителното си чувство за справедливост и дълг към местната общност, както и към световния мир. От устните му човек винаги щеше да чуе кратки и рядко изричани, но смислени и мъдри думи (като всеки абзац от мъдри и напътстващи думи естествено завършваше с девиза на джиброносците : "И нека Джибрата бъде с теб!")
Овньо Ван'Овнев беше ученик на мъдрия Кунчо и също владееше Силата в голяма степен. Просто му беше необходимо още малко обучение в посока овладяване на страничните ефекти на джибрите, които при него се изразяваха в неспазване Устава на Съвета, чупене на столове в местната кръчма, пеене химна на джиброносците "Цмокни ме, цмокни" на висок глас на публични места и звучно плясване по задните надарености на барманката. Интересното в личността на Овньо бе (както се подразбира от частицата Ван в името му), че той имаше холандска нишка, тъй като майка му навремето приюти един от първите чуждестранни туристи в къщата си и забрави до къде точно се простира гостоприемството. Иначе Овньо беше рус (ама разбира се), млад и красив, снажен и изключително ловък в прилагането на Силата.
След като местната представителка на Кооперативния селски съюз - младата и красива Фатме, не пожела да подпише така оформения договор с Търговската Кооперация, настана истински конфликт на интереси, който доведе до разрешаване на противоречията по спорните точки от договора чрез ръкопашен бой на прашната чаршия. Двамата джиброносци показаха завидни умения във владеенето на Силата и потопиха някои от представителите на Търговската Кооперация в дълбок алкохолен делириум, но все пак им се наложи да потърсят помощ от местните жители, тъй като нагли и безочливи търговци-кооператори бяха освободили бройлерите от местната птицеферма и с това предизвикаха страшна паника в махала Напук. Кунчо и Овньо тичаха из прашните улици в покрайнините на махалата и се чудеха кое пиле по-напред да хванат, когато на пътя им се изпречи местен младеж от ромски произход, с гордост носещ името Зар-зар Бингото (известен с ловкостта си при упражняване на играта "Тука има, тука нема", изключителната си непохватност във всички останали ситуации и разваления си говор). Зар-зар тичаше безразборно напред-назад в панически бяг от бройлерите и се подхлъзна на едно от онези неща, които природата кара организмите дори и на бройлерите да изхвърлят навън. В полета си към прашната земя Зар-зар се беше устремил право към един камък, застрашително прицелил се в темето му, и точно в този момент със светкавичната си реакция на джиброносец Кунчо Гонев - Джина спаси младия ром от черепно-мозъчна травма, като го хвана педя над земята. От този момент нататък Зар-зар стана истински поклонник на своя спасител и се обрече да му служи до края на дните си.
Използвайки всеобщата паника, създадена от бягащи и писукащи бройлери и тичащи след тях селяни, двама търговци-кооператори, успели да се спасят от ударите на Силата, грабнаха хубавата Фатме и я повлякоха към хоремага, където на спокойствие да и приложат изпитани методи за убеждаване. Новозаформеното трио за борба с Търговската Кооперация разбра за инцидента с Фатме от председателката на Висшия Селски Съвет - баба Куна и се втурна да спасява красивата невеста от лапите на покварените кооператори. С помощта на няколко съселяни, мотики и брадви и, разбира се, с помощта на Силата, младата Фатме бе изтръгната от ръцете на кооператорите и след като се качиха на стар автомобил "Москвич", нашите герои потеглиха с пълна газ (около 50км/ч) към областния град, където да се оплачат в местната администрация за беззаконието, което цари в Търговската Кооперация. Ще спомена, че в спасяването на Фатме се включи и нейният домашен любимец - кучето с повлияно от западната цивилизация име - Артур, което по молба на момичето също беше качено в колата. По пътя обаче старият автомобил предаде бензиновия си дух на Бога на железариите и с тежки напъни джиброносците едва успяха да избутат "Москвич"-а до най-близкото село Татулово, където за щастие Търговската Кооперация все още не беше успяла да разпростре пипалата си.
Татулово се славеше с изключително хазартно настроеното си население и произтичащото от това организиране на големи панаири, събори и всякакви състезания. Кмет на селото беше 180-килограмовия Джамбо Хатянов, който се отнасяше с някои от заселниците направо като с роби. В Татулово се бяха заселили всякакви търговци от всички краища на страната и тук човек можеше да намери почти всичко, от което би могъл да има нужда. Кунчо Гонев-Джина, младата Фатме, кучето Артур и Зар-зар (който не се отделяше за миг от своя спасител) тръгнаха из чаршията да търсят резервни части за автомобила, а Овньо Ван'Овнев остана да пази тленните останки на "Москвич"-а от посегателствата на предвидливи търговци.
Оказа се, че в село Татулово резервни части за "Москвич" не могат да се намерят така лесно. Преобладаваха марките "Ауди", "Пежо", "Форд", "Опел" и "Фолксваген". Този факт изуми Кунчо Гонев-Джина, тъй като не можеше да си обясни инвазията на автомобили от западния край на континента, при все че на селската душа най си подхождаха автомобилите от източната част. В крайна сметка в една затънтена авто-морга нашите герои откриха нужната им резервна част, но се оказа, че проблемите с това не свършват. В бързината на бягството от махалата на село Републиканско, никой не се беше сетил да си вземе портмонето и се оказа, че в момента никой от тях няма пари. В багажника на "Москвич"-а имаше два чувала картофи, но търговецът твърдо отказа да ги приеме като разплащателно средство.
В този момент явно Силата се намеси и изпрати на помощ на бегълците 10-годишното хлапе Анатолий Небоходов. Момчето работеше в моргата при алчния Златьо и след като от пръв поглед хареса младата Фатме (макар и да беше поне с 8 години по-голяма от него), реши да помогне на приятелите и да набавят пари за резервната част. Анатолий беше изумил не малко люде с уменията си да управлява каруца, теглена от четири разярени коне, както и да кара трактора на бай Косьо с изключителна ловкост - качества, нетипични за едно 10-годишно момче. Работодателят му Златьо често използваше уменията на момчето като го пращаше на състезанията с каруци и залагаше дребни суми за неговата победа с надеждата все някой ден да спечели (защото момчето наистина имаше потенциал).
Анатолий Небоходов покани новите си приятели в дома си, защото атмосферните условия подсказваха приближаването на страшна дъждовна буря. Там момчето, след като разбра, че си има работа с джиброносец, предложи да участва в състезанието с каруци и да им дари парите, които се даваха на победителя. Анатолий не пропусна да се похвали със собствената си каруца, която бе сглобил сам и която, благодарение на използваните джанти от "Опел", беше най-бързата поне в околността. Също така момчето с гордост показа на Фатме магарето си Трипчо, което бе отгледал от мъничък дзвер до размерите на голямо говедо с неприсъщ за породата му интелект. Незнайно защо между магарето Трипчо и кучето Артур още при тази първа среща се зароди едно истинско приятелство и привързаност, които щяха да изиграят съществена роля в бъдещите събития.
Уж с неохота, Кунчо прие помощта на младия Небоходов и се замисли дали това момче не е всъщност един млад джиброносец. Нещо в бързите реакции на момчето и в зареяния му поглед напомняше за присъствието на Силата. Ето защо Кунчо се обади на Овньо Ван'Овнев да подготви дрегера за изследване на кръвта на момчето за наличие на джибри.
Междувременно в един таен кабинет в село Горно галактическо се водеше секретен подмолен разговор между тъмна особа с дрезгав глас и наметнат ямурлук с качулка, скриваща лицето и един едър, видимо озлобен и настървен мъж на малко над средна възраст, явно чуждоземец. Тъмната, наметната с ямурлук фигура, нареди на озлобения мъж (който всъщност носеше името Дъртия Мильо) да тръгне по следите на двамата джиброносци Кунчо и Овньо и на младата хубава Фатме, да отстрани завинаги двамата от лицето на земята и да доведе Фатме за подписването на договора с Търговската кооперация. Втора покана на Дъртия Мильо не му беше нужна. Той принадлежеше към Съвета на антисливците, чийто членове се славеха с наличие на джибри от гроздова ракия в кръвта си. Някои казваха, че те носят тъмната страна на Силата, но естествено това беше въпрос на гледна точка и вкусови рецептори. Години наред между джиброносците и антисливците имаше вражда и нетърпимост, но спречкванията между двете Сили завършваха винаги в полза на джибрите от сливова. Ето защо Дъртия Мильо прие поставената му задача и като възможност да отмъсти на вечния си враг и да докаже надмощието на тъмната страна на Силата. Мильо се качи на последен модел "Форд Мустанг" и потегли към село Татулово да търси разплата.
На следващия ден в село Татулово кметът Джамбо Хатянов с гордост даде старт на грандиозното и така очаквано състезание с каруци. В битката за призовото място се включиха коняри и каруцари от цялата страна, всички до един нахъсани за победа. Младият Небоходов закъса леко на старта, тъй като един от четирите му коня беше решил точно в този момент да облекчи биологичните си нужди (които нужди помогнаха на състезателя зад Небоходов да се подхлъзне и пребие още на старта) и след като допринесе за оцапването на пейзажа в достатъчна степен, потегли с бясна скорост по трасето. Колоната от разтракани каруци беше повел вечният победител в подобни състезания - дребничкият заядлив селянин Съби Бубата. Точно зад врата му дишаше младият Небоходов със своята специална каруца с джанти от "Опел". На едно място пистата преминаваше край селската мандра, където правеше много остър и опасен завой. Точно на този завой се бяха струпали десетина представители на "Фондацията за защита на четириноги впрегатни животни" и замеряха преминаващите с бясна скорост каруцари с всякакъв вид плодове и зеленчуци в знак на искрен протест срещу жестоката експлоатация на добичетата за хорски удоволствия... Един летящ умалял морков едва не се заби в дясното око на Анатолий, но той със светкавичен жест го захапа със зъби, изплю изгнилата му част и хрупайки с доволна усмивка, пришпори конете с още по-голям ентусиазъм (и доза витамини в организма). На третата обиколка, благодарение на блестящите си умения да управлява каруца, теглена от бесни коне, Анатолий вече се беше изравнил със Съби Бубата и беше въпрос на две-три секунди да го изпревари, когато дребният заядлив селянин реши да използва нечестни номера за постигане на победата. Съби измъкна един кол от каруцата си и започна да ръга с него в ребрата малкия Небоходов. Момчето се смути точно за части от секундата, след което, прикривано от облаците прах, които се диплеха изпод колелетата с джанти от "Опел", пусна юздите, прошепна нещо на конете, стъпи на ока на каруцата и балансирайки по-майсторски и от цирков акробат, изплю старателно подготвена храчка право в очите на Съби. Загубата на зрение за няколко секунди се оказаха фатални за Бубата и той се разби с гръм и трясък в един огромен крайпистен камък, поставен там, за да могат кравите, които когато не се провеждаше състезание, минаваха по този път за пасището, да се ориентират по-добре. Така Анатолий успя да финишира пръв и да си осигури паричната награда, достатъчна, за да покрие разходите за ремонта на "Москвич"-а (както и да се окичи с руменина по бузите, вследствие благодарствената целувка на хубавата Фатме).
В приповдигнато настроение Кунчо, Фатме, Зар-зар и Анатолий отидоха в авто-моргата, закупиха нужната им резервна част и се отправиха към чакащите в покрайнините на селото Овньо и полумъртъв автомобил. След като "Москвичът" бе майсторски поправен от сръчните ръце на младия Небоходов и всички се приготвиха за път, Кунчо си спомни за идеята да тестват момчето с дрегера. Резултатът от теста изненада двамата джиброносци и ги накара да възкликнат в един глас "Може би той е избраният!". Оказа се, че в кръвта на Анатаолий има повече джибри дори и от най-великия джиброносец - учителя Йоцата. С още по-голям ентусиазъм и нетърпение да съобщят добрата новина за откриването на "избрания", двамата джиброносци качиха багажа във възкръсналия "Москвич" и тъкмо когато щяха да потеглят, откъм прашната далечина изрева мощният двигател на "Форд Мустанг". От далече Кунчо надуши присъствието на тъмната страна на Силата, даде нареждане всички да се качват в колата и да тръгват и остана сам на прашния път да посрещне с гордо вдигната глава и пълна мобилизация на Силата своя враг.
"Форд"-ът закова спирачки точно до десния крак на Кунчо, отвътре излезе наперен и естествено - озлобен Дъртия Мильо и се започна оспорвана битка между двете Сили. Из въздуха се разнесе силна миризма на джибри, прахолякът на улицата се беше сплъстил от страх и не смееше да се надигне, а двамата мъже мереха умения в бойните изкуства, стиснали здраво патрончета с ракия в ръце. В огледалото за обратно виждане Овньо Ван'Овнев видя как учителят му се сражаваше мъжки, но и как надмощието на Дъртия Мильо растеше с всяка минута, за това дръпна рязко ръчната спирачка на "Москвич"- а, колата се завъртя на 180 градуса и полетя в посока на разразилата се битка. За съжаление Овньо пристигна твърде късно. Когато слезе от "Москвич"-а Кунчо вече лежеше на земята в алкохолен делириум, а Мильо се смееше с цяло гърло, стъпил победоносно до своя трофей, едва-едва полюлявайки се. Овньо усети силен прилив на Силата във вените си, извади своето патронче с домашно приготвена сливова и за има-няма 5 минути сложи край на спора между двете Сили отново в полза на джибрите от сливова ракия.
Когато пристигнаха в областния град, Овньо и Фатме потърсиха съдействие от местната администрация за решаване на проблема с Търговската Кооперация. След като осигуриха вдигането на блокадата на всички доставки до махала Набук, те отново потеглиха, този път към село Горно галактическо. Там Овньо представи пред Съвета на джиброносците младия Небоходов и сподели мнението си, че най-вероятно това момче е "избраният" ( сред джиброносците се носеше мълвата, че някой ден ще се появи "избраният" и той ще върне баланса в Силата като унищожи тъмната и страна). Старият дядо Йоцо гледаше момчето с недоверие и въпреки че повторните тестове потвърдиха наличието на невиждано до сега количество джибри в кръвта на Анатолий, председателят на Съвета усети някаква едва доловима заплаха да се носи из въздуха (може би му замириса леко на гроздова, но не беше напълно сигурен). Той сподели, че е по-добре момчето да не бъде обучавано за джиброносец, тъй като носи слаба психика и може да се предаде на тъмната страна на Силата, изкушен от джибрите на гроздовата. Овньо Ван'Овнев обаче беше толкова настоятелен, че в крайна сметка Йоцо даде съгласието си и младият Небоходов бе изпратен на обучение в "Центъра за медитация и овладяване на космополитната неосила и интоксикация" (ЦМОКНИ). Със свито сърце Овньо съобщи на Съвета и трагичната новина за загубата на Кунчо Гонев-Джина и с притеснение добави, че неговият унищожител умело владеел Силата, като по всичко личало, че принадлежи към Съвета на антисливците. Тази новина докара смут в редиците на джиброносците, тъй като от векове се знаеше, че антисливците винаги ходят по двама - учител и ученик. А унищожен бе само единият. Кого бе обезвредил Овньо и къде се криеше другият антисливец - тези въпроси останаха да се реят неразрешени във въздуха над двете села и трупаха напрежение в редиците на джиброносците.
Овньо Ван'Овнев върна хубавата Фатме и кучето и Артур в махала Напук живи и здрави и се прибра в скромната си къща в село Републиканско. Там русият джиброносец с холандска кръв се захвана с обичайното си занимание - варенето на сливова ракия.
Над двете планински села обаче остана да тегне една невидима заплаха, усещана единствено от дядо Йоцо...
© Добрина Ангелиева Всички права запазени