Мен
Как само пропълзява времето край мен. Тихичко! На пръсти! Отброява ден след ден! Някак, изтънява пейзажът покрай мен. Ще повтарям тази дума, докато ме има МЕН. Отново и отново своя свят ще ви покажа! И пак, и пак за себе си ще ви разкажа! За да ме помните! Да отбележите с резка, че тоз живот е минал, край вас като река. Имало го е. Оставил е следа. Дори когато МЕН ме няма и пак изгрее ден, някой ще се сети, че е имало и МЕН.
Добро утро, Откровенци! И нека е добър деня! Нека всеки упорито оставя следа! За времето, в което други ще чертаят и мечтаят! Да поглеждат назад и да си спомнят за нас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
Мерси, Вуйчи! Тъкмо се наканих и календаря изпищя: понеделник е! Бях се приготвила за венчило. Налага се да поизчакам.
