- Може би проблемът, който стои пред земляните е фактът, че има твърде много различни пътища, по които те да тръгнат, докато на практика е напълно възможно това да води само до излишни разединения, причинени от различните азове - каза Норбек. - Скоро ще направим пътуване в дълбокия космос, за да проверим именно това.
Ено беше работил твърде усилено, за да помогне на Норбек, тъй като в университета в Болоня дори не подозираха за мащабите, койо щеше да има неговото проучване. А Ено осъзнаваше, че ако искаха да постигнат истината, трябваше да чуят гледната точка на много от представителите на другите цивилизации.
- Ясно е, че онези с отделно самосъзнание ще защитават своята позиция с изкривена логика - каза Ено. - Ние просто трябва да намерим истинския път.
- Всички разширявания на съзнанието са само вариации на отделното самосъзнание, което най-често е саморазрушително - каза Норбек.
Двамата решиха да пътуват отделно, тъй като така може би щяха да придобият повече опит и да успеят да научат повече.
Университетъ в Болоня беше едно от най-старите места, където вирееше научната мисъл. Но Норбек отдавна искаше да върви по собствен път - малко по малко да разкрие тайни, които можеха да помогнат за обединението на космическото съзнание.
Според установените разбирания на квантовата физика имаше твърде много непълноти, които сякаш разкъсваха живота и го вкарваха в едно деление на черно и бяло, а между тях съществуха безкрайно много нюанси - да, щеше да бъде добре Норбек да бъде пионер в тази област и да постигнеше нещо, което човечеството преди него не беше успявало.
- Интересно ще бъде и взаимодействието между водните молекули и човешките мисли - каза Ено. - В крайна сметка тук на Земята има вода, но може би на други планети няма - или поне не е точно в течна форма.
Норбек слушаше внимателно Ено - неговият сътрудник имаше право.
Всякакви разрушителни мисли даваха пряко отражение върху кристалите, което само потвърждаваше, че информацията има маса - а мислите на хората в крайна сметка бяха кодирана информация.
Решиха, че ще предприемат цялото пътуване много скоро, но първо трябваше да се приготвят и да бъдат сигурно, че дори и нещо да се объркаше, информацията, която търсеха, нямаше да бъде изгубена.
Мнозина искаха да бъдат на мясотот на Норбек, но англосаксонският му произход го тласкаше към известен авантюризъм и желание за правене на открития.
Ено също смяташе, че двамата ще постигнат нещо значително.
Първо решиха да проверят дали беше достоверно имаше ли живот на Луната? Това звучеше почти тривиално, но и двамата знаеха, че това място беше отдавна забравено за земляните - или поне те не полагаха твърде много усилия в колонизирането му.
- Връзката между водата и връзките ни с висшите сили и някои невидими сили е твърде очевидна - потвърди Ено.
И двамата бяха решили да избягват да стигат до същината на нещата веднага - искаха да достигнат до колективното съзнание по непредубеден начин.
И двамата решиха да обиколят тъмната страна на Луната - може би там имаше нещо, което все пак беше останало скрито? И може би все пак си заслужаваше да се види.
- В крайна сметка енергоструктурата на Висшия разум е нещото, което ние трябва да проверим - каза Норбек.
И двамата знаеха добре, че смелостта беше преди всичко свързана с това човек да се изправи пред неизвестността и да я превъзмогне - не всеки би го направил.
Норбек беше приготвил всичко за първото си по-далечно пътуване - разликата сега беше, че преди беше ходил хаотично, а сега твърде ясно знаеше, че дори и в хаоса съществуваше един съвършен порядък и космическото съзнание беше обвързано именно с този порядък.
Ено беше казал на Норбек:
- Когато изпращаме концентриран импулс на определени създания, те реално имат повече възможности и шансове да се проектират в реалността ни.
Норбек беше решил, че беше по-добре първо да проучат именно дали съзнанието се движеше в определен диапазон или пък просто отделното самосъзнание беше в специфичен енергиен вакуум. В този ред на мисли проумяването на тази проумяването на тази илюзия за отделеност и достигането на космическо съзнание беше може би ключът към загадката. Какви бяха дискретните величини от време, когато животът се активираше и когато привидно замираше?
Норбек и Ено знаеха, че непосветените определено биха били озадачени защо двамата си играеха с огъня - особено когато беше известно, че понякога подобни пътешественици не се завръщаха - дали бяха избрали да останат на новото място или просто така се случваше - това никой не знаеше, а и едва ли някой изобщо беше в състояние да каже.
И това нямаше нищо общо с несъзнателните дълбини, когато човек заспиваше, а някъде из Вселената протичаше нещо различно.
Самата Вселена съществуваше чрез човешкото съзнание и на практика можеше да се смята и за негова собствена проекция - в крайна сметка всеки живееше в своя собствена реалност - Норбек и Ено също.
Когато вселената се развиваше, се развиваше и човешкото съзнание. Всичко беше в неделима връзка, която трябваше да бъде осъществена толкова незабележимо - понякога дори и в дискретните интервали от време.
Норбек беше казал някои тънкости на Ено относно предстоящото им пътуване - първо то щеше да бъде анонимно и напълно неотделима част от нормалното им ежедневие - и все пак те трябваше да успеят да осъществят онова, което като цяло можеха да постигнат.
- Ако намерим по-добро място, дали би било редно да останем? - запита Ено. - В крайна сметка животът е едно вечно движение и ние знаем това отлично.
Норбек все още не беше решил окончателно за себе си, но знаеше нещо със сигурност - животът във вселената се основаваше върху участието на човешкия ум. Той проектираше и самите условия за съществуване.
- Може би всеки сам ще направи своя избор, когато му дойде времето - каза Норбек.
© Атанас Маринов Всички права запазени