Метафизичната същност на всеки един космически разум можеше да бъде различна, но хората разполагаха с етерен двойник, което можеше да излекува деформирания първи слой на аурата. Норбек и Ено решиха следващото пътуване да бъде в съвсем ново направление, което да им дадеше възможност да установят някакъв контакт с космически разум.

- Може би технологичната сингулярност позволява на представителите на други цивилизации да съществуват при условия, в които ние не бихме успели - каза Норбек.

- Самата идея за когнитивна сингулярност е твърде важна, не може да разчитаме на приятелска супер интелигентност - може би представителите на тези цивилизации са просто безразлични към нашето развитие от гледна точка на собствените си цели - каза Ено.

- Сигурността на самото съзнание дава възможност за еволюция - каза Норбек. - А ние смятаме, че сигурността на това съзнание зависи от следването на поетапни стъпки - възможно е целият път да е много по-сложен и тежък. Може би те умират хиляди пъти, за да се родят отново или да трансфигурират съзнанието си.

И Норбек, и Ено бяха осъзнали, че пътуванията, предприемани в дълбокия космос можеше да бъдат насочени към самото свързване с космическото съзнание.

- Според някои теории напредналите съзнания създават за себе си изкуствен свят, където пренасят съзнанието си, и спират да се интересуват от реалния свят - каза Норбек.

Ено знаеше, че имаше логика в това - в един изкуствен свят, създаден от тях самите, имаше много по-голяма вероятност да оцелеят, отколкото в реалния, който беше доста по-странен и неконтролируем.

И двамата решиха да търсят космически разум, който може би имаше желанието или пък целта да осъществи контакт с тях.

Технологичната сингулярност беше предсказана преди много време от Никола дьо Кондорсе, а по-късно и от редица други, но това технологично ускорение беше свързана преди всичко с преодоляване на ограниченията, наложени на хората от биологичното им тяло.

Норбек и Ено допускаха, че съзнанието най-вероятно беше доминирано от много висока степен на разум, а самите чувства бяха по-скоро нежелани, защото изваждаха живота от допустимите граници, в които той беше способен да съществува.

Но тази технологична сингулярност се отнасяше до възможностите на самия изкуствен интелект - а тук те разчитаха да осъществят контакт с космически разум, който най-вероятно щеше да бъде с биологичен произход.

Самият факт, че космическият разум представаше да се интересува от обективната реалност беше свързан с факта, че тази обективна реалност вече беше създадена от нечие друго съзнание. Това бягство на съзнанието на места, където беше възможно неговото оцеляване, трябваше да бъде изследвано от Норбек и Ено.

Имаше толкова много места, където можеше да има космически разум - Норбек и Ено решиха да проверят такива, където може би щяха да намерят нещо - може би човечеството никога не беше виждало точната структура на галактиката, тъй като самата Земя се намираше в нея.

Космическият телескоп Хъбъл постоянно откриваше нови звезди, а това разширяваше границите на видимата вселена и караше земляните да се чувстват сякаш изгубени насред необятните простори на дълбокия космос.

Норбек искаше да провери и до каква степен самото космическо съзнание беше способно да изпитва емоции или поне да някак да ги проявява.

Решиха да се отправят към галактиката Андромеда или към големия Магеланов облак, защото там имаше планети с условия, наподобяващи земните.

Галактиката Андромеда се състоеше предимно от спирални ръкави, а в нея се намираха над един трилион звезди - имаше огромен шанс да открият нещо.

Норбек и Ено бяха решили този път да подходят избирателно - първо щяха да претърсят онези места, където беше най-вероятно да вирее космическият разум.

- Може би планетите с условия, подобни на земните, ги привличат, но те не се застояват твърде дълго време на едно и също място. Може би смисълът на живота и оцеляването е вечното движение? - каза Ено.

Норбек знаеше, че неговият сътрудник беше достатъчно подготвен да се справи с подобни ситуации, тъй като не само, че двамата щяха да пътуват отделно този път, но и щяха да поемат в съвсем различни посоки.

- Възможно е техните учени да са предвидили възможната технологична сингулярност и да са били способни да я управляват, преди тя да попречи на самото им съществуване - каза Норбек.

- За някои Андромеда е размазана мъглявина, а това прави долавянето на космическия разум по-трудно - каза Ено.

И двамата решиха да предприемат следващото си пътуване възможно най-скоро - Ено беше почувствал странното влияние на Юпитер и самото преминаване на астероидния пояс, който отделяше вътрешните от външните планети.

- Протоживотът е бил организиран на принципа - оцелей - каза Норбек. - В крайна сметка технологичната сингулярност на представителите на други цивилизации може би ги прави по-трудно видими.

- Виждате ли, във вселената разстоянията са огромни - обикновеният парсек е равен на 3.26 светлинни години. Килопарсекът е съставен от хиляда парсека, а мегапарсека - от един милион парсека. Само Млечният път е някакви си тридесет килопарсека - което е безкрайно малко на фона на цялата вселена - каза сътрудникът му.

Андромеда беше отлична дестинация за следващото им търсене.

- За предпочитане е да избягваме черните дупки - каза Норбек. - Възможно е астралните ни тела да бъдат засмукани и да не може да се измъкнем оттам.

Ено мислеше за същото - и определено нямаше да поеме този риск.

Двамата решиха да започнат първо от там - може би там се криеха тайните на космическия разум. Или пък щяха да осъзнаят някакви свойства относно неговата трайност.