Баба Иглика се качи от синята спирка “Праскова”.
Баба Роза се качи от шумната спирка на Красно село.
Баба Иглика беше купила 350 грама сирене, два хляба и лалета.
Баба Роза не беше купила нищо, но носеше пълна торба с дрехи на внучето си, които му бяха умалели.
Баба Иглика и баба Роза пътуваха в един и същ автобус, живееха в съседни блокове от 28 години, но никога не се бяха запознавали. Дори малкото пъти, в които пътищата им се бяха засичали, те бяха заличили от паметта си, както хубавото ядене заличава лошите мисли.
Случи се така, че баба Иглика седна по диагонал на баба Роза. Денят беше топъл, а слънцето прежуряше. Беше 3 часа следобед и автобусът се носеше по булевардите лек и спокоен.
Не такова беше положението при баба Иглика и при Баба Роза.
Застанала от лявата страна на автобуса, баба Иглика страдаше от силната слънчева светлина и се притесняваше за сиренето. Беше положила торбата грижливо на седалката до нея, но все й се струваше, че е прекалено топло. Ръцете й започнаха да се ...