Мигът на истината
Стамен Милионера седеше на уличната пейка пред своята къща и си мислеше колко несправедлив е живота. През всичките години, докато ходеше на работа, все се надяваше, че като се пенсионира един ден, ще тръгне с жена си по екскурзии и почивки, ще обиколи всички онези места, за които е мечтаел като млад. Имаше в главата проект, може би фантазия, която го тикаше напред и даваше смисъл на неговото сиво и монотонно съществуване. Естествено, че всеки план се нуждаеше от финансиране, пък бил той и хипотетичен. Така започна да играе тото. От начало със случайни числа, по фиш на седмица, постепенно стигна до комбинации с по двадесет, тридесет лева. Хората в неделя ходеха на църква, неговата църква беше тотото. Хората вярваха в Иисус Христос, той беше убеден в съдбата. Ала щом не помогна и пълното комбиниране пак не се отказа. Създаде система, чрез която можеше да следи до дванадесет числа, които евентуално бяха печеливши. Изписа няколко тетрадки със сложни изчисления. Жена му като един уравновесен човек, усещаше неговото пристрастяване и все мърмореше: „Стамене, де се е чуло и видяло, от държавата да се спечели. Зарежи това тото! Милионер ли ще ставаш?“ И така му излезе прякора Милионера.
Беше леко комичен на външен вид – сух и длъгнест, малко прегърбен, с изпъкнала адамова ябълка, панталони с крачоли до кокалчетата и чорапи със скъсани ластици, които се свличаха надолу. А той току се поспираше от време – навреме да ги придърпва. Щом се вманиачи в тотото, съвсем го взеха на подбив и му подхвърляха шеговито:
- Как е Милионере, ще печелим ли тая седмица?
Стамен без да се усеща, обясняваше надълго и нашироко, как вече е
хванал цаката на тотото и съвсем скоро ще удари шестицата. Месец преди да се пенсионира жена му го напусна. От тогава минаха три години. Децата се запиляха по света - синът в Испания, дъщерята в Англия. Така опустя голямата двуетажна къща, която трябваше да бъде пълна с живот. Нещо се пречупи в него и съвсем занемари, както двора, така и външния си вид. Но продължаваше да вярва, че само за един миг всичко ще се преобърне. Все пак спря с големите залози. Остана на един фиш с пълно комбиниране със седем случайни числа. Вече не проверяваше тиражите, а оставяше това на Магда – обслужващата тото пункта. Най-любимият му момент беше, докато тя проверява числата. „Мигът на истината“, както казваше Стамен.
Днес беше мрачен есенен ден и Милионера, докато седеше на пейката и си мислеше за своя живот, забеляза как един кестен се търкулна от дървото и се спря в краката му.
- Брей, кога се изниза лятото? – тихо измърмори и огледа дърветата на
улицата. – Сякаш до вчера бяха още зелени, а днес колко много листа са окапали.
По улицата мина Наско Шмекера и го подкачи:
- Е, Милионере, к‘во зяпаш нагоре. Господ да не ти праща факс с печелившите числа?
- Абе, Шмекер, що не си вървиш по пътя! Не бери грижа за мойто тото. Щото като спечеля, друга песен ще запееш.
- Имаш право, ще запея: „Милионерче, не се подигравай ти, бръкни по-дълбоко..“ – докато се отдалечаваше, Наско тананикаше песента на Тони Стораро, но натъртваше на „милионерче“.
Стамен скочи ядосан и набързо се прибра вкъщи. Вече едва издържаше на подигравките на съгражданите си. Беше събота и щеше да се отбие в тото пункта следобед.
Магда го гледаше внимателно, докато попълва числата във фиша и нещо тихо си мърмори. Тя никога не си позволяваше да му се присмива. Все пак той беше най-редовния ѝ клиент.
- Обичайното ли, Стамене? – жената пусна фиша в машината.
- Да, да пълно комбиниране със седем числа на шест от четиридесет и девет.
- Седем лева – чу се дрезгавият ѝ глас.
- А ще погледнеш ли стария? – попита пенсионерът.
- Разбира се.
Мъжът подаде фиша и зачака. „Мигът на истината“ накара очите на Магда да се разширят до максимум, създавайки реална опасност да изхвръкнат от орбитите.
- Стамене, к-к-к'во става тука, бе? – сякаш се чу стържене на ламарина. – Печелиш джакпота и още шест петици по седем хиляди шестстотин и четири лева. Общо: три милиона седемстотин петдесет и три хиляди шестстотин двадесет и четири лева. Лелелеле, майко! – жената крещеше като луда зачервена и възбудена. – Значи ти си бил печелившият? А ние цяла седмица се чудим?! Радвай се бе, човек!
Милионера леко се усмихна, ако не бяха няколко капчици под носа му, човек ще си помисли, че всичко това се случва на някой друг.
- Аз нали ви казвах, че ще спечеля! Сега вече всички ще ми повярват.
Излезе и след малко се върна с бонбониера, с която почерпи Магда и остави кутията в тото пункта.
На другия ден Стамен пак седеше на пейката, затворил очи заради припичащото слънце. „Циганското лято“ напомни за себе си. Той дочу стъпки по улицата и погледна да види кой минава.
- Ооо, Стамене, как си приятелю! Наслаждаваш се на хубавото време след печалбата, а! Ама, то и децата знаят, че пари при пари отиват, а въшките при въшките. На кой да се падне джакпота, ако не на Милионера.
- Така е, Наско. Пари при пари отиват. Ама, добре, че спечелих, та да разбера, че съм ти приятел.
Шмекера наведе глава и отмина, а Стамен отново притвори очи и продължи да се радва на последните слънчеви лъчи на „циганското лято“.
© Светлан Тонев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Диана.
-
И какво му е хубаво на живота с пари, ако си сам?! Аз мисля, че всяко нещо постигнато с труд е по-ценно, по-сладко, по-ценено...
-
Благодаря, troa.
-
Страната ни е пълна с разни Шмекери и Милионери. Обаче главният герой ти е симпатичен въпреки комичният му външен вид. Хареса ми.
-
Благодаря, LiaNik
-
Ей това е на човек да му дойде късмета и да не се възгордее, ама да има акъл! С Дон Бъч! Удоволствие е да чета пълните ти със смисъл разкази и с човешка несигурност, и със скрити въжделения..."Много точни приказки!", както казва един мой познат, или по моему : Така ми говори - подредено!
Поздрави Светлан! И нестихваща муза! -
Благодаря, batchvarov.
-
Удачно заглавие, хубав изказ, правдив сюжет, "оставен" финал. Все съставни части на добрия разказ.
-
Благодаря, Katriona. Всеки рано или късно намира своя "миг на истината".
-
Поразяващ финал! Как само се появяват "приятели", когато имаш пари!!!
-
Когато имаш пари в джоба, тогава животът е по-хубав. Колкото до мечтата на героя, кой знай може и да се е осъществила. Благодаря на Романтик. Plevel, Rosilina, Blue, Palenka и на всички, които са прочели.
-
"Приятелю" - разсмя ме! мн ми хареса!
-
По-често мигът на истината идва и без да сме спечелили джакпот. А може би точно истината е джакпотът, макар и понякога болезнена.
-
Много ми хареса! Харесах не само историята, но и героите в нея - те печелят не само джакпота, но и симпатиите ни. Дали ще осъществи намеренията си за пътуване, или просто ще се задоволи с радостта от спечелването не знам, в това се крие красотата на късия разказ.
-
Хареса ми много. Повдига доста въпроси, може би ми се искаше да продължи, за да разберем какво се случва с човек, чийто живот се е изнизал ( ти леко си го намекнал със смяната на сезоните) в чакане да спечели и тази мания, дали свършва така изведнъж, с постигането на целта. Дали идеята е в самото спечелване, или и ще сбъдне мечтите си. И с кого. Интересно ми беше да прочета. Благодаря, Светлан. Поздрави.
-
Хареса ми! Леко се чете и съвсем житейска история. Напомня ми за хората, които търкат билетчета. Като гледам рекламите, едни пенсионери и малоимущи все печелят. Но съм сигурен, че има и такива. Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
