Милкината песен

разказ

   Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. Винаги бяха красиво облечени в ушити специално за тях, инак семпли рокли. Когато минаваха по улицата, хората спираха работа в градините и по дворовете и ги гледаха с възхищение. Малката беше с десетина години по-малка от каките си. Казваше се Милка. Беше грозновата, нисичка, слаба, ококорена и щърбава, поради смяната на предните, млечни зъби. Винаги беше раздърпана, спортно облечена в клинове, анцузи и тениски. Ходеше обута в гуменки и рязко контрастираше на изящните си сестри.

   Двете по-големи сестри имаха за кандидати двете момчета на Левиджо Червенпетков. Бяха левенти, единият от които беше студент в Стопанската академия, а другия служеше в казармата, но след като отслужеше, щеше да последва брат си и също да изучава икономика. Левиджо беше своеобразен първенец на селото. Имаше собствена работилница, няколко парчета земя за частно ползване, които беше отвоювал, изоравайки част от общинските пущинаци.  Разни органи на комунистическата власт го бяха привиквали в селсъвета и го бяха предупреждавали, да престане с частнособственическите си инициативи. Но нали беше племенник на единствения загинал партизанин в селото, пак го оставяха на мира. Червенпетков беше ремонтирал в работилницата си един бракуван трактор и с него обработваше земята си и извършваше услуги срещу заплащане, а понякога и само за услугата.

   Любимото занимание на Милка беше пеенето. От сутрин до вечер, всяко свободно време, прекарваше в песни, имитирайки с високото си, звънливо гласче Паша Христова, Мария Нейкова, Маргрет Николова и най вече Лили Иванова. Любимата й песен беше „За обич съм родена“. Тя обикаляше двора, разхождаше се в градината и пееше с цяло гърло: „... Не, аз не съм родена за тъга! За щастие и обич съм родена.“

   -  Мило, стига си пяла, ами сядай да учиш! – нареждаше майка й.

   -  Аз се уча да пея – отговаряше Милка и продължаваше да пее.

   - Мено, остави детето да пее. Аз като умра, искам да изпее „Аве Мария“ на гроба ми, за да е по-лек пътя ми до отвъдното! – командваше свекърва й. – Пей, дете, пей!

   - Очи различни със скръб и смях. Със нежна болка и глас студен... – без да чака втора покана, продължаваше Милка.

   Първата концертна изява на Милка беше на сватбеното тържество на голямата й сестра. След като солистът на оркестъра, Марин Дженев остави микрофона и седна за да си почине, Милка дотича и го грабна от стойката. Изпя „За обич съм родена“, после благодари на публиката и пожела на сестра си щастие. Сестра й дотича, вдигна я във въздуха и я целуна горещо, а после започна да бърше сълзите, рукнали от вълнение от красивите й очи.

   С времето гласът на Милка укрепна, стана по-плътен и по-мощен и песните й зазвучаха по-красиво дори от оригиналите по радиоточката. Когато завърши седми клас, Милка замина на пионерски лагер  в планината. Една вечер в лагера имаше празник на талантите. Като дойде реда на Милка, тя се качи на сцената и изпя песента си. Публиката сякаш избухна. Ръкопляскания, викове „Още, още...“ Милка не мисли много и продължи с друга песен. После отново под аплаузи и виковете за още, тя подкара един концерт, който продължи повече от час. Макар да пееше без микрофон, усилвател и колони, гласът ù огласяше цялата околност. Изглежда курортистите в почивната станция отсреща се бяха оплакали от шума в пионерския лагер, та скоро до сцената спря едно бяло Жигули с двама милиционери. Единият се оказа страстен любител на музиката. Като чу последната Милкина песен, той излезе от автомобила, поклони й се и я поведе към колата. Там включи мегафона върху автомобила и връчи микрофона му на Милка, за да пее, както пеят истинските певици, а хората да чуят бъдещата българска Рита Павоне, която със сигурност ще предават по телевизията. И тя пя още час и нещо, докато не се изтощи батерията и мегафонът не започна да свири.

   Години по-късно телевизията все още не беше предавала концерт на Милка, защото тя не стана певица. Работеше на една бензиностанция. Тя дори не се омъжи, както направиха сестрите й. Когато баба й почина, Милка изпя на гроба й нейната любима песен, „Аве Мария“ на Шуберт. Тя пя толкова вдъхновено и себеотдайно, че няма начин пътят на баба й към отвъдното да не е бил лек. След това изпълнение Милка изгуби гласа си.