Да, ти, точно ти, ти, който четеш това, как се отнасяш с хората около себе си – уважаваш ли ги, или ги обиждаш заради недъзите им? А ти видя ли своите преди това? Какво ти дава право да потъпкваш самочувстието на другия или вече дават пълномощно за това?! Защо не се поставиш на мястото на човека, когото обиждаш... Боли, нали? Написах този разказ, за да ти покажа какво може да сториш като причиняваш психическа болка на невинни хора, които имат невиждан талант, потенциал и утре един от тях може да бъде твоят лекар, който ще ти спаси живота...
Мими
Мими беше като ангел – имаше нежни небесносини очи, медноруса коса със златни оттенъци, млечнобяла кожа и малки лунички около кръглото ù носле.Тя беше пухкаво интелигентно момиче. Беше отличничката на класа. Нямаше много приятели, даже никакви – беше „зубърка” и беше под нивото на съучениците си. Никой не я заговаряше. Единствената ù истинска приятелка беше Джуди – котенцето, с което беше израснала и споделила всичките си проблеми, без да получ ...