Минчо 2 - Истинска романтика

  -Янче, Янче-е...

Минчо, застанал на прага на Янината спалня, внимателно опитваше да събуди спящата си половинка, шепнейки името и. Облечен в горнище от пижама, което въпреки, че стигаше почти до коленете му и бе поне три размера по-голямо, не успяваше пълноценно да покрие върлинестите му ръце и призрачно се полюляваше върху кльощавата му снага. След няколко опита за нестресиращо събуждане, той включи тежката артилерия в действие! Мощен тътен разцепи пространството, а освободения вихър направо отметна пижамата върху главата му и безмилостно прогони свежия утринен ветрец обратно навън през открехнатия прозорец. Яна подскочи и с опулени очи зяпна призрака, стоящ до отворената врата на спалнята и. Обзелият я ням ужас бързо отстъпи място на неудържим гняв, веднага щом, по боксерките, позна кой е таласъма!

   - Ей сега те убих, простак прост! – успя да изкрещи и, едва поемайки си въздух, се разтресе от задавилата я, задушаваща кашлица.

Минчо така се уплаши за нея, че забравил собствената си безопасност, с един скок се намери до леглото и започна да я тупа по гърба.

   - Отвори прозореца, бе, говедо... – едва успя да каже женицата, отпускайки се омаломощена на леглото – Божкеее, няма такъв скункс като тебе! Кой знае колко комшии, спящи на отворен прозорец, сега берат душа...

Минчо, предвидливо излязъл в коридора, готов за спринт, се обади:

   - Какво толкова е станало, ма?!? Исках само да те събудя и да те поканя на ранна романтична разходка в парка! Ще повървим само двамата, ще слушаме песните на птичките и щурчетата-да разбереш какво е да имаш истински романтик до себе си!     - Минчо-о, Минчо! - прекъсна го Яна- Ти отдавна така си стресирал всички животинки, че със сигурност, в радиус от километри, няма да чуем и видим птички! 

   - Кой ти каза, ма? Оня ден на прозореца  ми кацна гълъб и нищо не му стана!

   - Сигурно обонянието му е било повредено! Само това го е спасило!

   - Ми аз що съм жив, ма?

   - Защото си пор! И не ми философствай, а върви да правиш кафе, ако искаш по-скоро да излезем!

Той послушно отиде в кухнята, а тя влезе в банята.

По време на закуската Минчо се държа много културно и възпитано, обогатявайки я само с две сдържани и боязливи уригвания, а едно върховно усилие да потуши външното проявление на напора от газове, издули до пръскане стомаха му, буквално го изстреля в тоалетната, където безпроблемно изпусна напрежението, оставяйки Яна спокойно да допие кафето си.

След половин час и двамата вече вървяха по алеята в парка, а Минчо, със стърчащи като игли косми по ръцете и краката, само мърмореше:

   - Трябваше да не събличам пижамата, че умрях от студ...

   - Трябваше! Тъкмо щяха да те вземат за някой избягал от психиатрична клиника и да си те приберат! А аз най-после да заживея спокойно! – вметна Яна.

   - И кой щеше да ти прави романтика, ма? Сега не ти ли е спокойно? Я виж колко е тихо тук! И слънчице изгрява вече... Бе, кой щеше да ме прибере—трябваше да не събличам пижамата! ...

Вървяха мълчаливо и всеки по своему се наслаждаваше на заобикалящото ги природно съвършенство. Минчо наруши идилията:

   - Виж колко са гъсти храстите, ма! Човек спокойно може да облекчи някоя и друга наложаща нужда в тях, без никой да разбере! Ох, направо ми се приходи! – и докато Яна се усети, той потъна в гъсталака.

След няколко секунди само мелодията, породена от уравновесяващото се коремно налягане, издаваше приблизителното му местонахождение. Яна стреснато се оглеждаше при всеки звук и се молеше никой да не се появи. Разнесе се силен вик и тя уплашено подскочи:

   - Ух, ух, Мале-е - ... и след миг Минчо изскочи от храстите, чешейки се по задните части- Гадна коприва! От толкова много листа, баш нея хванах да се забърша! Ох, как сърби-и... Яно, подухай му, ма!

Яна стисна юмруци и пристъпи към него:

   - Ей сега ще ти излекувам сърбежа, като го заменя с неописуема болка!

Той светкавично потъна обратно в шубрака!

   - Веднага ела тук! – афектирана, кресна тя- Чуваш ли, бе? Излизай веднага! И не ме карай да викам, че...

   - Ако обещаеш, че няма да се биеш! – чу се далечен глас.

   - Няма! Идвай!

След минута растителността зашумоля и от нея изскочи Минчо, с цъфнал бурен в ръка.

   - На, ма! Сега вместо юмруци стискай цветето!

Яна взе „цветето‘‘, чийто корен бе доста по- дълъг от стъблото и развеселена попита:

   - И как се нарича това творение на природата?     

   -Дългокорениста цветуния! - изтърси той- Много рядък екземпляр! Но, щом е за моето Янче, бате Минчо девет планини ще прекоси, за да и го намери и да я зарадва!

Яна не се сдържа и се разсмя:

   - Благодаря, батко! Много си мил!

   - Кой, аз ли, ма?!? Ми като само се биеш... Поне с нещо да са ти заети ръцете!

Продължиха да се разхождат. Отведнъж Яна весело подвикна:

   - Виж- катеричка! Колко е нежна и красива...

   - Ух, на батко пъргавото мезенце! Какво си ми охранено! А колко винце ще изпиеш... – и млъкна, поразен от страховития поглед на жена си...

   - Дали козината я прави дебела или си има мръвка по нея? – предпазливо попита той, след известно  мълчание- Кажи, ма, тебе питам!

Тя се направи, че не го чува, което автоматично го накара да прецени, че за момента  за него ще е по- здравословно да подтисне любознателността си.

Слънцето се издигна на високо, а алеите се изпълниха с народ.

   - Тук май стана пренаселено! – измърмори Минчо- Хайде да се прибираме, че да не увехне цветето! Чуваш ли, ма? Пък и нещо зажаднях... Пресъхнаха ми дъгите-трябва да ги позакисна! Я чуй как пукат само! – и се изпърдя най- безцеремонно.

Хората, вървящи зад тях, се разкашляха. Но той бързо се измъкна от конфузната ситуация, като я потупа по гърба и каза, достатъчно силно, че да го чуят всички:

   - Браво, ма, Яно! Така ли са те учили в училище?!? – и не разбра как се тръшна  по корем върху храстите, чувствайки остра болка между плешките.

Един младеж му помогна да се изправи и, смеейки се, попита:

   - Гаджето май не харесва този стил музика?

   А, луда е по това, но сега е неразположена откъм настроение...

Групичката момчета продължиха пътя си, весело коментирайки шоуто, а Яна, зачервена от срам и гняв, само изсъска:

   - Тръгваме си! И само да си посмял, дори на ум, да повториш това!!!. ..

Минчо, усетил, че здраво е загазил, опита да я омилостиви :

   - Янче, не се сърди! Исках само да те развеселя... Хайде да отидем да си купим сладолед!

Тя моментално се съгласи, защото леденото изкушение бе една от любимите и глезотийки. А хитрягата, мислено, доволно потри ръце: “ Ще ми се правиш на сърдита и ще се биеш! Я, как бързо клекна пред неустоумия чар на бате! Ей, пиленце, той винаги знае как да те омагьоса! “.

Отбиха се до една количка с богат избор на сладоледи и тя си поръча любимия „ментов“. Минчо грабна фунийката и рязко и я подаде.

   - На, ма!

Но, топката отхвръкна, преди още да го е взела, и се лепна между гърдите и.

   - Ух, колко хубаво местенце си намери! Чакай да си го оближа, преди да се е разтопил! – и се наведе към нея.

Яна изтрещя! И единствено това, че имаше много хора, я удържа да не се развихри!

   - Дай фунийката, бе, палячо! – каза тя, издърпвайки я от ръцете му, и внимателно върна сладоледа в нея.

   - И-и, ко са прайш, ма? – възмути се той- Аз романтика ти правя, пък ти... Сега ще се обидя и ще видиш!       - Пука ми! – отвърна тя и започна да се наслаждава на вкусния десерт.

Той я гледа известно време, па взе, че изтърси:

   - Ух, топчица сладолед да съм! ...

Тя въобще не го отрази.

   - Добре, де, и фунийка съм съгласен да бъда!

Яна не издържа и се разсмя:

   - Ех, Минчо... понякога си голямо говедо, но пък има моменти, в които си много сладък!

   - Кога, ма? Като пия ли?

   - Не! Когато ръсиш бисери!

Той започна да се оглежда, направил тъпа физиономия:

   - Къде са, ма?

Яна щеше да се задави!   

   - Ох, мили, защо толкова рядко ме караш да се смея напоследък? Знаеш колко забавен можеш да бъдеш, нали?

   - Знам, ма! Едно време „Забавния“ ми викаха!

   - Едно време...

   - Ми сега не съм ли, ма?

   - Сега си досаден и изнервящ! Рядко си забавен...

   - Ми така кажи, ма! Искаш ли сега пак да пръдна, но този път ти ще ме питаш „така ли са ме учили“? И да се развеселиш!

   - Ох, пак се започва...

   - Добре, ма, кажи какво искаш-батко веднага ще го направи!

   - Искам да си кавалер, внимателен, нежен...

   - Ако ме беше оставила да оближа топката, сега щеше да ми трепериш в ръчичките! 

   - Оле-е... Млъквам! Ти си непоправим простак!

Минчо много се засегна! Как може  жената, която за него винаги е била Феята на Мечтите, да му говори така?...

Целият път до вкъщи изминаха в тягостно мълчание. Прибраха се и той се затвори в стаята си. Яна седна в кухнята, не спирайки да се упреква за държанието си... След два часа Минчо влезе при нея. Лицето му излъчваше неимоверна тъга. Погледна я и изрецитира:

• Коя си ти, о Фея на  Мечтите-

• Видение, Магия и Съдба?!?

• Стоя заслушан в пулса на вълните

• загърнат в звездна светлина...

• Зареян във Всемира необятен

• изпълвам се със радостна тъга

• и тръпна-аромата да усетя

• на моето прекрасно цвете Яна!

Грейнала като слънце, разчувстваната жена се хвърли на врата му и от очите и закапаха сълзи.

   - Леко, ма! Ще ми счупиш ребрата с тия две... благинки! – измрънка той, но вътрешно самодоволно потри ръце, мислейки: „ Жени! Колко им трябва—малко романтика, две мили думи, една усмивка... И веднага забравят, че си „простак“! "...