10.04.2008 г., 12:38

Минижуп - анализ

1.5K 0 3
2 мин за четене

Минижуп

Тони Стораро

 

 


Щом зърна твоя минижуп.
Oт страст превъртам като луд.
С безкрайно дългите бедра.
Oчите ми на куб събра.

Вдигни си късата пола.
Седни в моята кола.
Ще те откарам у дома.
Да поиграем тра-ла-ла.

Припев: (x2)
Ох, сладка женичка.
С къса поличка.
Да си поиграем.
С тебе игричка.

Поличката ти минижуп.
Очите ми събра на куб.
Покрива тя красив релеф.
Създаден да създава кеф.

Щом зърна твоя минижуп.
От страст превъртам като луд.
С безкрайно дългите бедра.
Очите ми на куб събра.

Ох, сладка женичка с къса поличка
да си поиграем с тебе игричка. (x4)

Ох, сладка женичка с къса поличка
да си поиграем с тебе игричка. (x2)

 

 

В този мерен стих, достоен за върховете на съвременната поезия, авторът дава воля на най-съкровените мечти, на нещата, които досега е крил дълбоко в себе си и които стоят в основата на изграждането му като човек и личност.

Отявленият фетишизъм, който ни се представя още с първата строфа, цели да ни покаже сериозността на ситуацията и невъзможността на лирическият герой да се справи с проблема. Всичко това води до психически и неврологични нарушения, т.е. пряко се отразява на физическото здраве на героя. ,,Oт страст превъртам като луд.''... "Oчите ми на куб събра.''

Въпреки сериозните здравословни проблеми, се забелязва, че частици здрав разум все още са налице при нашият човек. ,,Вдигни си късата пола. Седни в моята кола.'' В този стих ние забелязваме, че авторът изключително силно цени своята движима собственост и не би позволил с лека ръка нарушаване на целостта на тапицерията или дори зацапването на същата. При все това вече се наблюдават първите пристъпи на деменцията, която явно се оказва един от съпътстващите неврологични симптоми. Това ясно ни е показано с факта, че лирическият герой забравя елементарни неща от типа на това, защо героинята е при него. ,,Ще те откарам у дома. Да поиграем тра-ла-ла.'' Въпреки моментния проблясък, героят не е наясно каква е игричката, която ще играят с неговата спътница.

Объркването ясно си личи и от опита му да опише женските красоти с елементарните си познания по география. ,,Покрива тя красив релеф.
Създаден да създава кеф.''

Като заключение можем да кажем, че пред нас се разголва една страстна и объркана личност, чийто живот е низ от колебания и неизяснени ситуации, които пречат на лирическия герой да определи твърдата си позиция и да я отстоява като нещо наистина ценно и достойно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • след подробен преглед на анализа ви достигнах до заключението,че вие сте един дълбоко проницателен човек.
    лирическия герой тук е достигнал до съвършенството на живота
    хареса ми,искрено ви благодаря
    ваша почиталека съм завинаги!
  • Някой да погледне на тези песни на сериозно...трябва да си имаш такава рубрика в някой вестник или списание (или в нета че там по ще го прочете някой) ..Браво!
  • Систематизирайки и анализирайки дискурсните наблюдения по-горе, достигнах до извода, че изследващият е навязъл в менталните
    дебри на съзнанието и подсъзнателните пластове на анализирания обект!
    Наблюдава се точно дешифриране на психо-соматичните интенционални скритости - ясно положени в границите на дескриптивния ракурс, неоставяйки и най-малкото съмнение за уменията на анализиращия!!!
    Смях се от сърце! Евалла!!!
    Ave

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...