Може би и друг път сте чували (или по-скоро чели) за Мишо и неговите приятелчета, известни още като батенцата (най-вече поради факта, че се обръщаха един към друг с нарицателното "батенце"). И може би се чудите кои по дяволите са тези батенца, как се казват, с какво се занимават и т.н. Е, реших, че няма да е зле да знаете кои са те - така и така доста често са част от историите с Мишо.

Батенцата са една доста интересна групичка, състояща се от 5 (пет) младежа от китния квартал на София известен като Дружба. Естествено местожителството им не е чак толкова важно в случая, но все пак е важно да знаете от къде са. Да, от там са, от Дружба са. Но няма да уточня 1 или 2, а ще ви оставя да гадаете. Само ще ви подскажа, че на батенцата им е по-близко да отидат до Ихтиман да си купят нещо за ядене вместо да отидат до центъра на София. Това си има и своите предимства. В Ихтиман не е чак толкова лошо. Все пак само там може да гледаш мач на местния "лос галактико" ФК Ихтиманчестър Юнайтед. Единият от батенцата дори за малко беше тренирал в школата на този гранд. Но за съжаление футболната му кариера му пречеше на пиенето и на пушенето и затова се отказа. Жалко, можеше да е новия Меси, или поне новия Благо Джизъса.

Както и да е, отклонихме се от темата. Та, какво ви разправях? А, да. За батенцата говорих. И така, те са 5 на брой: Мишо (нашия главен герой), Боро Танцьоро, Коце Астиката, Тошо Пиката и Югио. За Мишо няма смисъл да ви говоря - него го познавате достатъчно добре. Затова ще преминем нататък. Направо ще ви срещна с Боро Танцьоро. Той доста наподобяваше Мишо - и като визия, и като интелект. Борис (както го наричаха някои хора - родителите му по-точно) беше красив млад левент, здрав като бик и почти толкова интелигентен с осанка на един истински мачо от Ориент 33. Прозвището Боро Танцьоро съвсем не беше случайно. Боро му викаха не само защото се казваше Борис, но и защото си купуваше цигари единствено от марката Марлборо (все пак беше човек със стил - трябваше да пуши вносни цигари, и то не какви да е, а най-популярната марка в света). Втората част от прозвището си Боро придоби след няколко години - едва когато вече беше станал редовен посетител на Ориент 33. Там той разкри невероятния си потенциал на майстор-кючекчия, на когото дори Азис можеше да завиди за начина, по който въртеше кръста и седалищните си мускули (които народа нарича по простичко му - задник). Боро беше дясната ръка на Мишо и негов пръв приятел. Двамата бяха неразделни, бяха като дупе и гащи, като Мики и Маус, като Иван Иванов и Иван Караджов, като Слави и Годжи. Причината за това не беше само една. Вярно е, че двамата бяха сякаш създадени един за друг, направо се допълваха един друг, довършваха си изреченията, абе направо си четяха мислите. Бяха направо като Бананите с пижами - "И ти ли си мислиш за това, за което и аз си мисля, Б2?". Но имаше и друга причина за неразделността им. И това беше факта, че Боро нямаше кола, а Мишо имаше такава. И живееше в съседния вход. За Боро Танцьоро също както за Майкъл (Мишо) не беше особено съблазнителен варианта да пътува с градския транспорт. И затова се беше лепнал за него като кърлеж. И смучеше яко (не в този смисъл). Имам предвид, че не даваше пари за бензин. Но пък и на Мишо не му дремеше особено за това - нали бащатко му сипваше бензин на Пежото...

Но стига толкова за Боро Танцьоро. Има и по-интересни персонажи за описване. Е, следващия от тях не е такъв де, но няма значение. Все пак трябва да знаете кой е най-внушителния откъм килограми от батенцата. Кой не знае за Коце Астиката, кой не е чувал за него? Момци и девойки пеят песни за него по села и по паланки. И то не какви да е песни. Ами затова колко кебабчета е изял на последния събор на село. И колко бири е изпил. Все пак трябва доста да обичаш бира, за да ти викат Коце Астиката. А той наистина обичаше бира. Само това пиеше. Водата според него не беше за пиене, а за миене. Но явно не и за къпане, защото миришеше доста лошичко - когато Коцето се приближаваше всички поемаха дълбоко въздух и се опитваха да дишат колкото се може по-малко. В противен случай коктейлът от миризми на пот, кир и крави ги удряше в главата по-силно и от кроше на Майк Тайсън. Както сигурно се досещате Коце Астиката не беше особено привлекателен персонаж. Имаше телосложение на свиня-майка,  угоявана специално за Коледа. Естествено ще се запитате защо Коцето се движеше в компанията на такива богоподобни левенти като Мишо и Боро, или по-точно защо те се движеха с него. Е, отговорът е много прост - Коце Астиката имаше пари. Или по-точно баща му имаше. Но пък за сметка това беше купил на Коцето една стара Е класа. А за Мишо и останалите джентълмени от Дружба възможността да се возят в Мерцедес си беше доста изкушаваща. Пък и им вдигаше акциите сред женорята с 30 % когато обикаляха из Студентски град. Е, това си имаше и минуси - например миризмата на пот, която трябваше да дишат всеки път когато се качват в Мерцедеса. Но както се казва "целта оправдава средствата". Пък и след десетото качване в колата обонянието им беше толкова увредено, че вече не различаваха миризмата на горещ шоколад от тази на развалени яйца.

Доста по-колоритен (и по-приятен) персонаж беше Тошо Пиката. Както предполагаше и прякора му, Тошо беше голям любител на игрите с карти и най-вече на белота. Не че не си падаше по хазартните игри, но след като беше изгубил няколко хиляди лева за един месец на покер и след като беше изял едно стабилно количество бой от баща си, Тошо бързо-бързо се отказа от този вид игри и се съсредоточи над белота. Но картите не бяха единствения му интерес. Както всеки мъж той беше запален по футбола. И не само това - дори тренираше футбол по едно време. Всичко беше с една-едничка цел - да подражава на неговия идол Кристияно Роналдо. Правеше смешни финтове като него, мацаше си главата с половин туба гел и всякакви такива щуротии. Е, нямаше неговите успехи с жените, но все пак... Както явно се досещате това е човекът, който тренираше в Ихтиманчестър Юнайтед, където естествено играеше с номер 7. Всъщност историята с футбола в Ихтиман беше продиктувана от друго - просто Тошо си беше хванал гадже от Ихтиман. И му се налагаше да пътува доста често до там. И просто реши да комбинира пътуванията и с тренировки. Е, както се досещате авантюрата, всъщност и двете авантюри - и любовната, и футболната, не продължиха много дълго. Мацката заряза Тошо, той пък заряза футбола. Като цяло около Тошо нямаше нищо кой знае колко интересно. Той беше обикновено момче, дори прекалено обикновен, та чак не изпъкваше с нищо - Мишо беше (както сам се определяше) плейбой, Боро беше танцьор от световна класа, Коце беше дебел и миришеше лошо (въпреки че това не е за хвалене). А Тошо си беше Тошо. Той просто обичаше да играе карти. Да, ама то кой не обича. Е, имаше нещо интересно у Тошо - обичаше Батман (не в този смисъл). Обичаше филмите, анимациите, комиксите, игрите - всичко свързано с Батман. Но най-много искаше да има кола като на Батман - Батмобил. Затова си беше купил черна кола - едно черно Рено Клио, което той наричаше БатКлио-то. За негово голямо съжаление обаче този прякор на колата му не беше възприет от батенцата. В случая те се оказаха доста креативни от гледна точка на комбиниране на имена. И така колата на Тошо Пиката получи прозвището ПикКлио-то.

Последен, но не по важност, в списъка на Задругата на Ориент 33 се явява култовият образ на Юлиан, известен още като Югио. Да, не се шегувам - точно онзи Югио от популярния детски сериал, в който се биеха с карти с чудовища с имена като Синеокия бял дракон, Черния магьосник, Кривия череп и тем подобни (накъде отива света?!). Причината да получи този нестандартен прякор се криеше в прическата на Юлката, която доста приличаше на тази на главния герой от анимацийката. Юлиан просто беше див хаусър - от онези най-дивите парти маниаци, чиито прически и облекло трудно могат да бъдат описани с думи. На Юлката прическата по нищо не отстъпваше на тази на Гацо Бацов в стил отпред късо, отзад модерно. Тя често изменяше своята форма (а също така и цвят) - от "отмъщението на фризьора", през "гръмнал бойлер в тръстика", "мамо, не стреляй, аз съм", "ритана зелка" чак до "ела с мен в пещерата да уплашим ламята". Както вече се досещате всяка минимална промяна на хаусърската мода довеждаше и до промяна в прическата на Юлиан (за ужас на неговите родители). Няма начин да не си зададете въпроса "Какво прави този хаусър в компания на чалгари?". Е, Юлката беше широко скроен човек и не се ограничаваше само в един музикален стил (а в два). Пък и хаус той слушаше само на партита, вкъщи компютърът му щеше да се задръсти от песни на Азис, Галена, Андреа и Милко Калайджиев.

Ето това, дами и господа, са петте члена на Задругата на Ориент 33.