Мисли на червен светофар
МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата ти... Искам да го отместя. Мога да те гледам с часове. Излъчваш любов, спокойствие, уют. Ти си любов. Кажи, Любов! Искам да те докосна..."
Тя: "Усещам погледа ти по мен, върху мен. Стоплящ, желаещ... Искам да ме докоснеш. Знам, че няма да го направиш. Поне, не в такива моменти. На съзерцание, преоткриване. Галиш ме с поглед. Толкова искам да отворя очи и да ме целунеш. Ще разваля ли магията... Колко наситеност на желание се усеща... Уравновесен си. И си Любов. Здравей, Любов! Искам да ме докоснеш и разпилееш... Искам да те докосна..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
