Намирах се в някакъв непрогледен мрак, който постепенно обгръщаше цялото ми същество.
Борех се... С всички сили, които ми бяха останали се борех да не потъна в дебрите на своята любов и да не се удавя в хаоса на твоето безразличие.
Всичко в мен крещеше само и само да раздере като комета тишината, която беше така непоносима (всъщност, тишината беше приятна единствено, когато я споделях с теб) ...
Споделеност... Да ти сготвя за първи път вечеря и нетърпеливо да чакам отзиви; да ти разбъркам кафето; да сгъна прилежно хавлията ти, която имаш у дома; да ми стане студено през нощта и да те завия с още едно одеало; да те чакам по-нетърпеливо от малко дете чакащо Коледа.
Беше един от онези априлски дни, които оставаха в съзнанието с нещо наистина значимо (е, покрай теб всеки един ден беше значим или иначе казано: Грее слънце в очите ми, когато си наоколо, а ако питаш за времето навън - просто вали).
Беше една от онези априлски вечери, в които всичко в мен се надигаше. Разбудиха се бесните ми к ...