Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше отпуснато – бях взел решение да не се съпротивлявам, а духът ми спокоен – нима можеше физическата болка да е по-страшна от душевната?! Момчето в средата упорито се опитваше да запази равновесие:
─ Чичка, дай някой лев, че ни свърши пиячката.
Приятелят му отдясно го смушка:
─ Ей, тоя е някакъв бос. Да не ни изскочат мутрите му.
Първият го отблъсна с досада:
─ Трай, бе! Чичката само ще ни почерпи по едно.
Внимателно бръкнах в джоба си, извадих портфейла и го подхвърлих на тартора. Той не успя да реагира и портфейла се плъзна по земята. Този отляво бавно се наведе и го вдигна:
─ Брей, мирише на кожа!... Яааа, ама тука има… ъъъ… много мъни, бе!
Момчето в средата ме измерваше с леко присвити очи. ...