Моето пътешествие (разговор между Любовта и Самотата)
1 мин за четене
- Здравей, Любов! Минаха години откакто се видяхме за последен път. Минаха дни и нощи, потънали в безкрайна тишина. Променила си се! Станала си някак по-тиха и сива. Разкажи ми, Любов, разкажи ми как си, къде скита тези години, кого срещна, кого отново омагьоса? Разкажи ми, Любов, за твоето пътешествие, разкажи ми за миговете на безумно щастие, за мечтите... разкажи ми!
- Здравей, Самота! Наистина минаха години. Бях забравила как изглеждаш. Кога за последно се видяхме? Мисля, че беше отдавна - на кея, до океана! Помниш ли? Тогава бяхме различни - аз бях мечта, а ти страх. Но годините ме промениха! Извървях хиляди километри, Самота, преплувах морета, океани, бях птица в небесата и дори роса в зелените поляни! Бродих, Самота, скитах и живях, търсих себе си в хората, оглеждах се в очите им, но не се виждах!
Очите им бяха празни, Самота... бяха толкова тъжни. Беше ме страх! Хората не вярваха вече в мен, бяха загубили надежда, отричаха ме! Години, Самота, много години пропилях да ги науча отново да обичат, да виждат красотата в малките неща... да са щастливи. Беше трудно! Помниш ли сестрите ми - Вяра и Надежда? Дълго време ги търсих, обикалях и питах, но никой не ги помнеше... бяха се превърнали в мираж, в нещо нереално! Минаваха дни, седмици, месеци и аз все ги търсех. Намерих Вяра дълбоко в морето, спотаила се между морските звезди, а Надежда беше високо в небето, над скалите, скрила се в цветовете на дъгата! Дълго говорихме, Самота, проляхме много сълзи, затуй, че хората вече нямат желание да обичат, да вярват и да се надяват.
Оттогава, Самота, оттогава всеки ден ние обикаляме. Вярата превръща пепелта в сърцата на хората в буен и пламтящ огън, Надеждата го поддържа жив, а аз... аз просто го карам да прерастне в обич, в страст, в желание!
Това беше и продължава да е моето пътешествие, Самота! Пътешествие сред хората с една едничка цел - да погледна в техните очи и да видя себе си - по-силна и красива от всякога!
- Красиво пътешествие, Любов! Виждам, че през тези години не си скучала! Хората - най-сложните същества на този свят, имат нужда от теб, за да живеят, да дишат! И сега, Любов - тук, на поляната, сред уханните цветя, мисля, че твоето пътешествие свърши, защото накара мен, Самотата, да повярвам в теб - Любовта!!!
- Здравей, Самота! Наистина минаха години. Бях забравила как изглеждаш. Кога за последно се видяхме? Мисля, че беше отдавна - на кея, до океана! Помниш ли? Тогава бяхме различни - аз бях мечта, а ти страх. Но годините ме промениха! Извървях хиляди километри, Самота, преплувах морета, океани, бях птица в небесата и дори роса в зелените поляни! Бродих, Самота, скитах и живях, търсих себе си в хората, оглеждах се в очите им, но не се виждах!
Очите им бяха празни, Самота... бяха толкова тъжни. Беше ме страх! Хората не вярваха вече в мен, бяха загубили надежда, отричаха ме! Години, Самота, много години пропилях да ги науча отново да обичат, да виждат красотата в малките неща... да са щастливи. Беше трудно! Помниш ли сестрите ми - Вяра и Надежда? Дълго време ги търсих, обикалях и питах, но никой не ги помнеше... бяха се превърнали в мираж, в нещо нереално! Минаваха дни, седмици, месеци и аз все ги търсех. Намерих Вяра дълбоко в морето, спотаила се между морските звезди, а Надежда беше високо в небето, над скалите, скрила се в цветовете на дъгата! Дълго говорихме, Самота, проляхме много сълзи, затуй, че хората вече нямат желание да обичат, да вярват и да се надяват.
Оттогава, Самота, оттогава всеки ден ние обикаляме. Вярата превръща пепелта в сърцата на хората в буен и пламтящ огън, Надеждата го поддържа жив, а аз... аз просто го карам да прерастне в обич, в страст, в желание!
Това беше и продължава да е моето пътешествие, Самота! Пътешествие сред хората с една едничка цел - да погледна в техните очи и да видя себе си - по-силна и красива от всякога!
- Красиво пътешествие, Любов! Виждам, че през тези години не си скучала! Хората - най-сложните същества на този свят, имат нужда от теб, за да живеят, да дишат! И сега, Любов - тук, на поляната, сред уханните цветя, мисля, че твоето пътешествие свърши, защото накара мен, Самотата, да повярвам в теб - Любовта!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Всички права запазени
