Поля, която очевидно беше много пияна, упорито се опитваше да се настани в скута на Предраг. Въпреки, че той запазваше самообладание и приемаше ставащото с усмивка, видимо за всички започваше да губи търпение. Тя обаче не се отказваше лесно и започна да досажда още повече. Чашата на търпението му преля, когато тя все пак успя да седне в него и започна да го целува по лицето. Това което последва изненада всички.

Предраг стана рязко и доста грубо отблъсна момичето от себе си. Тя залитна, хвана се за масата но не успя да се задържи и падна. Дали от унижение или подразнена от смеха на останалите, това което направи бе шокиращо и доста подло от нейна страна. Ставайки от пода момичето се обърна към всички и изкрещя:

- Значи е вярно, че Предраг е гей!

Смехът спря и за около минута в стаята се възцари пълна тишина. Стояхме, като вцепенени и никой не знаеше какво да направи. Вероника се съвзе първа и се опита да тушира нещата помагайки на пияната да излезе от стаята. Неловкото мълчание обаче продължаваше а Предраг просто излезе на терасата. Не изглеждаше нито ядосан нито притеснен и това ми се стори странно. Чудех се какво да правя!? Мислех, че ако отида при него за да разбера как е, нещо което съм крил в себе си, може би ще се появи на челото ми, като знак и всички ще разберът, че и аз съм гей ...

Не знаех нищо за Предраг и гледах на него като на момче, с което се запознах преди няколко часа а не като на " брат по съдба ".  Но тъй като никой не предприемаше нищо а аз мразя да стоя безучастен и само да гледам какво става, взех чашата си и излязох на балкона при него. Той се обърна, погледна ме, усмихна се и ми намигна.

- Как си? - попитах аз, макар че беше видно, че е добре.

- Аз съм добре. - отговори той и продължи да се усмихва сякаш всичко това го забавляваше.

- Тя не искаше да те обиди. Просто е много пияна и не знае какво прави. 

Защитавах момиче, което изобщо не познавах без да знам защо а Предраг продължаваше да ме разглежда изучаващо. Прегърна ме през раменете и съзаклятнически ми прошепна в ухото:

- Не съм обиден и изобщо не ми пука. Аз наистина съм гей и не го крия.

Съвсем се стъписах от това което чух. Влязох обратно в стаята, извиних се че не се чувствам добре и си тръгнах. Изпитвах такава паника и страх, сякаш бях извършил престъпление и ме бяха разкрили...Осъзнавах, че се държа глупаво но не можех да се контролирам. Вървях по-улицата а спомените един по един нахлуваха в съзнанието ми, докато образът на Мартин се появи - красив, силен и прелъстяващ. Вечерта ме пренесе в топлите нощи на Малта във времето, като бяхме заедно и се обичахме.

Изведнъж една ръка ме хвана и ме задържа на място.  

Стреснах се и щом се обърнах да видя кой е съвсем онемях. Беше Предраг и отново се усмихваше пушейки цигара.

- Не ми каза " довиждане " и затова те настигнах. - каза той и пак се ухили.

Въпреки изненадата се постарах да запазя самообладание.

- Е сега ти казвам:Довиждане Предраг. Вече мога ли да се прибера в къщи? - говорех спокойно но всичко в мен трепереше.

- Ще те изпратя. - и без да дочака отговорът ми ме прегърна през раменете и тръгнахме.

Вървяхме без да говорим, той пушеше и от време на време минаваше пред мен поглеждаше ме и пак продължавахме по-пътя. Чувствах се неловко и не знаех как да се държа с него.За мое успокоение видях блока в който живеех и реших, че съм спасен. Но щом стигнахме входа, вместо да му пожелая "лека нощ" аз го поканих да се качи за едно питие или чаша кафе. Предраг изчака лампата във входа да изгасне, притегли ме към себе си и ме целуна.

Преди да се опомня от ставащото той си беше тръгнал. 

Останах сам в тъмнината и всичко което исках в онзи момент , беше само той да се върне. Затова изчаках малко и щом се уверих, че това няма да се случи се прибах в къщи, взех душ, легнах и заспах.

Следващите дни минаваха спокойно, монотонно и без нищо интересно да се случва. Ходех на лекции, излизах с колеги, прибирах се, гледах телевизия и...чаках да се обади.

Но той не се обаждаше.

Така мина цяла седмица и аз загубих всякаква надежда. Реших , че това е било само моментен импулс и всичко е свършило с онзи миг в тъмнината на входа.

В понеделник нямах лекции и понеже обожавам да спя се излежавах блажено в леглото въпреки, че минаваше десет часа сутринта. Знаех, че трябва да стана да си направя кафе и да реша какво ще правя през деня , но изобщо не ми се мърдаше от леглото. Когато се обърнах на другата страна с идеята да продължа да спя телефонът иззвъня. 

Не ми беше приятно да ми развалят почивката, но вдигнах слушалката и след обичайното "Да" гласът, който чух от другата страна ме събуди на мига.

- Здравей, още ли си в леглото?- беше Предраг. - Може ли да дойда да те взема и да пием кафе заедно?

Звучеше весело а аз казах , че може и затворих телефона.

Изстрелях се от леглото, взех душ , облякох се и за кратко време бях готов. Реших да направя кафе докато го чакам, сложих кафеварката на котлона, седнах на масата, запалих цигара и неусетно се замислих за родната ми къща...

следва продължение...